Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

- Елате с мен. - Тя посочи портата зад себе си. - Всички вие. Триумфът не принадлежеше само на нея.

Когато всички се поколебаха, Елин отиде при тях. Хвана Ирен Уестфол за ръката и я поведе напред. После Манон Черноклюна. Елида Локан. Лизандра. Еванджелин. Несрин Фалик. Борте и Хасар, и Ансел от Брайърклиф.

Всички жени, били се рамо до рамо с нея или надалеч. Проливали кръв и жертвали толкова много, без да се откажат от надеждата, че този ден ще настъпи.

- Повървете с мен - подкани ги пак Елин, докато мъжете и елфите се нареждаха зад тях. - Пр иятели мои.

Камбаните още биеха тържествено, когато тя кимна на стражите пред портата.

Те я отвориха и ревът на празнуващите тълпи разтърси света.

Елин и приятелите й пристъпиха заедно към ликуващия град.

Към улиците, където хората танцуваха и пееха, където мнозина ридаеха, притиснали ръце към сърцата си от въодушевление да зърнат шествието на махащите, усмихнати владетели, воини и герои, спасили кралството им, земите им. И коронясаната кралица с пламнали от щастие очи.

Нов свят.

По-добър свят.

Два дни по-късно Несрин Фалик още се възстановяваше от бала, продължил чак до зори.

Какво празненство само!

Не грандиозно като подобни събития на Южния континент, но щастието и смехът в тържествената зала, пируването и танците... Нямаше да ги забрави до края на живота си.

Макар че не очакваше да се почувства на себе си чак до последния си ден на земята.

Краката още я боляха от танци, танци и танци. А преди час бе подочула Елин и Лизандра да се оплакват от същото на закуска.

Кралица да танцува - гледка, която също нямаше да забрави.

Първият танц беше посветен на Елин и тя покани вречения си. И двамата с консорта й се бяха преоблекли за тържеството; Елин носеше черна рокля със златисти шевове, а Роуан - черен костюм със сребристи бродерии. Бяха великолепна двойка на танцовата площадка.

Кралицата като че ли се смая, и то приятно, когато елфическият принц я поведе умело в елегантен валс. Толкова се зарадва, че коронова и двама им с пламъци.

И това беше само началото.

Танцът им... Несрин не можеше да опише с думи ловкостта и грацията на движенията им. Първият им танц като кралица и консорт. Всяка тяхна стъпка представляваше въпрос, следван от отговор, а когато музиката се оживи, Роуан поведе Елин в изящни пируети и черните поли на роклята й се разпиляха във въздуха, разкривайки златистите й пантофки.

Стъпалата й се движеха толкова пъргаво по площадката, че от петите й хвърчаха искри, които роклята й завихряше красиво след нея.

Двамата ускоряваха крачките си все повече и повече, въртяха се неуморно, а кралицата сияеше като прясно изковано злато, докато музиката се извисяваше към гръмкия си завършек.

И когато валсът достигна триумфалния си последен тон, двамата спряха внезапно в съвършен унисон. Накрая кралицата прегърна Роуан и го целуна.

Споменът накара Несрин да се усмихне отново въпреки болезнените си крака, докато стоеше в прашната стая, превърната в щабквартира на хаганските наследници, и слушаше разговора им.

- Според Върховната лечителна войниците ни ще са готови след пет дни -известяваше принц Кашин брат си и сестра си.

И Дориан, когото бяха поканили на днешната среща.

- Тогава заминавате? - попита Дориан с леко горчива усмивка.

- Повечето от нас - отвърна Сартак, усмихвайки се със същата тъга.

Защото помежду им бе разцъфнало приятелство, дори и във война. Истинско приятелство, което океаните помежду им нямаше да прекършат.

Сартак каза на Дориан:

- Поканихме те тук днес, защото искаме да ти отправим една доста необичайна молба.

Дориан вирна вежда.

Сартак изтръпна леко.

- Като минахме през Ферианската падина, някои от рукините ни намериха уивърнски яйца. Изоставени. Част от тях искат да останат тук, за да се грижат за тях. Да обучават младите уивърни.

Несрин мигна смаяно заедно с Дориан. Никой не й беше споменал за това.

- Мислех... мислех, че рукините никога не напускат дома си - изпелтечи тя.

- Говорим за млади ездачи - поясни усмихнато Сартак. - И то само двайсетина. - Той пак се обърна към Дориан. - Но ми се примолиха да те питам дали е възможно да останат, когато ние си тръгнем.

Дориан се замисли.

- Не виждам защо не. - Нещо проблесна в очите му. Сякаш му хрумна идея, която скъта някъде в съзнанието си. - Дори за нас ще е чест.

- Само не им позволявайте да доведат уивърните у дома - измърмори Хасар. - До края на живота си не желая да видя уивърн.