Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

Лечителните тръгнаха с тях, едни на конете на Дарган, други във фургони, трети с рукините. Ирен Уестфол плака, докато прегръщаше тях и Върховната лечителка за последно. После плака още дълго в обятията на съпруга си.

След тях си тръгна Ансел от Брайърклиф с оцелелите си войници. Двете с Елин се пошегуваха една с друга, посмяха се, а накрая и поплакаха прегърнати. Още една връзка, която нямаше да се скъса заради разстоянието помежду им.

Илиас се раздели с Елин с усмивка и също поведе Тихите асасини към дома им.

Корабите на принц Галан още бяха под надзора на Рави и Сол в Сурия, затова се отправяше първо натам, преди да отплават към Вендлин. Той прегърна Едион, стисна ръката на Роуан и накрая се обърна към Елин.

Кралицата каза на принца:

- Дойде, когато поисках помощта ти. Без да познаваш никого от нас. Знам, че вече го споменах, но винаги ще съм ти благодарна.

Галан се усмихна широко.

- Отдавна ти бях задължен, братовчедке. И с радост ти се издължих.

После и той тръгна с хората си. От целия им сбор от съюзници, натъкмен от всички посоки и краища, само Ролф щеше да остане до зимата, защото вече беше господар на Илиум. И Фалкан Енар, чичото на Лизандра, който искаше да научи какво знае племенницата му за хамелеонството. Дори възнамеряваше да изгради търговската си империя тук - и да помогне със съглашенията за чуждестранна търговия, които набързо трябваше да скалъпят.

Под зимното слънце отпътуваха още и още хора, докато накрая не останаха само Дориан, Каол и Ирен.

Ирен прегърна Елида и двете жени се заклеха да си пишат често. Ирен имаше благоразумието само да кимне на Лоркан, а сетне се усмихна на Лизандра, Едион, Рен и

Фенрис, преди да иде при Роуан и Елин.

Ирен ги погледна с усмивка.

- Когато настъпи време да се роди първото ви дете, пратете някого да ме извика. Ще дойда да помогна с раждането.

Роуан нямаше думи да изкаже благодарността си, която заплашваше да прегъне раменете му. Елфическото раждане... Не си позволи да се замисля за това. А просто прегърна лечителката.

Двете с Елин първо впериха погледи една в друга.

- Далеч сме от Иниш - прошепна Ирен.

- Но вече не сме изгубени - отвърна Елин с пресеклив глас и я прегърна.

Двете жени, които бяха държали съдбата на света в ръцете си. И го бяха спасили.

Зад тях Каол избърса лицето си. Роуан сведе глава и стори същото.

Сбогуването му с Каол беше бързо, прегръдката им - крепка. Дориан се засуети по-дълго около него, както винаги елегантен и уравновесен, макар че Роуан едва продума покрай буцата, заседнала в гърлото му.

Когато Елин застана пред Дориан и Каол, Роуан отстъпи назад, отивайки до Едион, Фенрис, Лоркан, Елида, Рен и Лизандра. Новоизлюпеният им двор - дворът, който щеше да промени света. Да го изгради наново.

Отстъпи, за да даде на кралицата им уединение за това последно, най-трудно сбогуване.

Елин имаше чувството, че не е спирала да плаче от дълги минути.

Но тази раздяла, последното сбогуване...

Зарида, гледайки Каол и Дориан. Отвори обятията си за тях и продължи да ридае, докато тримата се прегръщаха силно.

- Обичам ви - прошепна тя. - И каквото и да се случва, каквото и разстояние да ни дели, това никога няма да се промени.

- Ще се видим отново - увери я Каол, но дори неговият глас натежаваше от сълзи.

- Заедно - промълви Дориан. - Ще изградим новия свят заедно.

Тя не можеше да понесе тази болка в гърдите си. Но свика достатъчно сили да се отдръпне от прегръдката и да се усмихне на облените им в сълзи лица.

- Благодаря ви за всичко, което сторихте за мен - каза с ръка на сърцето.

Дориан сведе глава.

- Точно такива думи не очаквах да чуя от теб.

Тя се засмя дрезгаво и го побутна с пръст.

- Вече си крал. Подобни дребнави обиди не ти подхождат. Той се усмихна широко, бършейки лицето си.

Елин се усмихна на Каол, на съпругата му, чакаща зад него.

- Желая ви цялото щастие на света - каза и на двама им.

В бронзовите очи на Каол заискри светлина, каквато за пръв път виждаше там.

- Пак ще се срещнем - повтори той.

После двамата с Дориан се обърнаха към конете си, към ясния ден отвъд портата на двореца. Към кралството си на юг. В руини, но не за дълго.

Не за дълго.

След раздялата с всички Елин потъна в мълчание, а Роуан остана до нея, следвайки я до назъбения парапет на крепостната стена, където се изправи, за да наблюдава как Каол, Дориан и Ирен яздят по пътя, прорязващ опустошената Тералиска равнина. Докато и те не изчезнаха отвъд хоризонта.