Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

Двете страни на тялото му и крилете му бяха осеяни с превръзки. Някогашната Водачка на Крилото - също.

- Кралица на крочанките и Железни зъби - каза Елин вместо поздрав и подсвирна тихо. Манон се обърна бавно към нея. Елин чоплеше небрежно ноктите си. -Впечатляващо.

Но лицето, което се извърна към нея...

Беше изпито. Покрусено.

- Чух - прошепна Елин и свали ръце до тялото си, без да стори и крачка към вещицата.

Манон не отговори. Мълчанието й беше красноречиво за Елин.

Не, не беше добре. Да, случилото се я бе съкрушило. Не, не й се говореше за това. Затова Елин каза само:

- Благодаря ти.

Манон кимна отнесено. Елин тръгна към нея, но я подмина. И отиде при Абраксос, отправил поглед към Тералис. Към опожареното парче земя.

Сърцето й се пръскаше от всичко това - скърбящия уивърн, черната пръст, вещицата зад нея. Но Елин седна до Абраксос. И го погали по главата. Той се притисна към нежния й допир.

- Ще издигнем паметник - каза на уивърна и на Манон. - Стига вие да искате. Така никой никога няма да забрави саможертвата им, както и на кого трябва да сме благодарни всеки ден.

Вятърът пееше глухата си, свистяща песен из кулата. Чуха се стъпки по сламата и Манон седна до нея.

Но Елин не проговори пак, не й зададе други въпроси. Манон си позволи да отпусне рамене, да сведе глава. Както може би не би сторила пред другиго. А и друг едва ли щеше да разбере бремето, което и двете носеха на плещите си.

Кралиците поседяха безмълвно, загледани в опустошената равнина. В бъдещето отвъд нея.

Бяха им необходими десет дни да подготвят всичко.

Десет дни да разчистят тронната зала, да измият коридорите на по-долните етажи, да намерят храна и готвачи. Десет дни да почистят кралските покои, да намерят подходящи дрехи и да украсят с подобаваща пищност тронната зала.

Оглеждайки от подиума в тронната зала събраната тълпа и гирляндите от вечнозелени клонки, обкичващи пейките и гредите на тавана, Роуан трябваше да признае, че Лизандра се е справила блестящо. Навсякъде горяха свещи, а девственият сняг, паднал през нощта, скриваше белезите от войната.

Едион, застанал до него, пристъпваше нервно от крак на крак. Лоркан и Фенрис гледаха право напред.

Всички бяха изкъпани, сресани и облечени в одежди, достойни за принцове.

Но Роуан не се интересуваше от това. Зеленият му жакет със сребристи шевове беше най-неудобната дреха, която някога бе носил. Поне Голдрин висеше в ножницата на хълбока му.

За щастие, Лоркан изглеждаше също толкова неловко, пременен в черно. „Ако облечеш друг цвят - беше му подхвърлила Елин, - светът ще се обърне с главата надолу. Така че да се придържаме към траурно черно.“

Лоркан беше врътнал очи. Но Роуан забеляза лицето на Елида, като ги видя двете с Лизандра в коридора пред тронната зала. Прочете любовта и желанието в очите й, когато зърна Лоркан в новите му дрехи. И се запита дали скоро в залата нямаше да се проведе и сватба.

Надниквайки към Едион, също облечен в терасенско зелено, Роуан се усмихна леко. Две сватби... сигурно преди лятото. Макар че нито Лизандра, нито Едион говореха за това.

Когато и последните гости влязоха в препълнената зала, Роуан огледа владетелите и съюзниците, заели предните редици. Ансел от Брайърклиф нервничеше в новите си панталони и жакет, а Ролф беше преметнал ръка през облегалката на пейката зад нейната и се присмиваше на осезаемото й неудобство. Илиас, облечен в белите одежди на народа си, седеше от другата й страна, същинско олицетворение на невъзмутимото спокойствие. На реда пред тях беше Галан в официалната си премяна на принц, вдигнал гордо брадичка. Той намигна на Роуан, когато ашриверските му очи срещнаха неговите.

Роуан само кимна на младежа. Сетне и на братовчедите си Енда и Селен, седнали до пътеката. Селен бе имала нужда от няколкочасово усамотение, когато Роуан й съобщи, че вече е кралица на Доранел. Елфическата кралица на Изтока.

Среброкосата му братовчедка не се беше пременила според новата си титла днес - и тя като Енда бе избрала най-запазените си след войната дрехи.

В Доранел щяха да настъпят големи промени и Роуан знаеше, че дори не можеше да ги предвиди. Родът на Белия трън щеше да управлява и потомците на Мора най-сетне се връщаха на власт, но зависеше от тях, от Селен какво ще е управлението. В какъв народ ще се превърнат елфите без тираничното господство на злата кралица.

Още не се знаеше колко от елфите щяха да останат тук, в Терасен. Колко от тях щяха да изградят нов живот в разбитото от войната кралство, да изберат години на тежък