Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

Техните лечителки изпълваха тържествената зала, присъединявайки се към жените от Tope. Всичките бяха потомки на тези от жния континент - и очевидно обучени от тях. Десетки лечителки с пресни сили и така потребните лечебни материали. Веднага се вписаха в работата на сестрите си от Tope. Сякаш се трудеха заедно от векове.

Когато лечителките, и човешки, и елфически, ги изгониха, Елин тръгна из двореца.

Обходи всички коридори, всички етажи, надниквайки в стаи, пълни с призраци и спомени. Роуан крачеше до нея, мълчаливо и неотлъчно.

Изкачваха се нагоре етаж след етаж.

Наближаваха върха на северната кула, когато се съмна.

Утрото беше безмилостно студено на най-горното ниво на кулата, извисила се над целия свят, но все пак се задаваше ясен ден. Светъл.

- Ето къде е било - пророни Елин, кимвайки към тъмното петно върху каменния под на балкона. - Къде Ераван е загинал в ръцете на лечителка. - Тя сбърчи чело. - Дано може да се отмие.

Роуан изсумтя и когато тя надникна през рамо с разпилени от вятъра коси, го видя да стои облегнат на изхода от стълбището, скръстил ръце пред гърдите си.

- Сериозно говоря - натърти Елин. - Гнус ме е, че е оставил следа точно тук, където мисля да се пека на слънце. Ще ми съсипва удоволствието.

Роуан се засмя, отблъсна се от стената и застана пред парапета.

- Ако не успеем да го измием, що го покрием с килимче.

Този път Елин се засмя и отиде при него, притискайки се в топлото му тяло, докато слънцето позлатяваше бойното поле, реката, Еленови рога.

- Е, видя всички коридори, зали и стълбища. Какво смяташ за новия си дом?

- Тесничък е, но ще го преживея.

Елин го сръчка с лакът и посочи с брадичка към близката западна кула. Докато северната беше висока, западната беше широка. Величествена. Близо до горните й етажи, надвиснала над внушителната бездна и оградена с каменни стени, една градина сияеше на яркото слънце. Градината на краля.

Е, на кралицата в този случай.

Макар че сега от нея бяха останали затрупани със сняг трънаци, Елин си я спомняше от времето, когато бе принадлежала на Орлон. Розите и висящите плетеници от глициния, фонтаните, разливащи се от ръба на парапетите в откритото пространство отдолу, ябълковото дръвче с цветове като малки снежни топчици през пролетта.

- Чак сега осъзнавам колко ще е удобна за Лапичка - подхвърли, загледана в тайната градина. Запазена само за кралското семейство. Понякога само за краля или кралицата. - Ще трябва да търчи надолу по стълбището на кулата всеки път, щом й се допишка.

- Сигурен съм, че предците ти са взели под внимание биологичните нужди на домашните любимци, когато са я правили.

- Аз бих - измърмори Елин.

- О, не се и съмнявам - подсмихна се Роуан. - Но ще ми обясниш ли защо в момента не спим там?

- В градината?

Той я перна по носа.

- В покоите до градината. В нашата спалня.

Беше го развела набързо из новото им жилище. Кралските покои бяха запазени въпреки окаяното състояние на другата част от двореца. Очевидно някой от адарланските управници ги беше използвал.

- Искам да премахнат всяка следа от Адарлан, преди да се настаня там - призна си тя.

- Ясно.

Елин вдиша дълбока глътка от утринния въздух.

Чу ги, преди да ги види, да ги надуши. Като се обърнаха, Лоркан и Елида излизаха на балкона, следвани от Едион, Лизандра и Фенрис. Рен Алсбрук се появи зад тях с плахо, колебливо изражение на лице.

Елин нямаше представа как са се досетили къде да ги открият, нито защо идваха. Поне раните на Фенрис бяха зараснали, макар че сега два червени белега прорязваха плътта му от челото до челюстта. Но това като че ли не го притесняваше.

Освен това Елин веднага забеляза ръката на Лоркан върху кръста на Елида. Озареното й лице.

Можеше да се досети защо сияе така. Дори тъмните очи на Лоркан искряха.

Въпреки това Елин му изпрати поглед, изразяващ всичко, което нямаше сили да изрече сега: ако разбиеше сърцето на господарката на Перант, просто щеше да го фламбира. И да покани Манон Черноклюна да си опече вечеря над горящия му труп.

Лоркан врътна очи и Елин го прие за достатъчен знак, че я е разбрал.

- Някой от вас изобщо спа ли?

Само Фенрис вдигна ръка.

Едион гледаше смръщено тъмното петно върху камъните.

- Ще го покрием с килимче - увери го Елин.

Лизандра се засмя.

- Нещо кичозно, надявам се.

- Обмислям да е в розово и лилаво. С бродерии на цветя. Точно каквото би се харесало на Ераван.

Елфите впериха недоумяващи погледи в тях. Рен дори примигна. Елида сведе глава и се закиска.