Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

Роуан пак изсумтя:

- Поне в този двор няма да ни е скучно.

Елин сложи възмутено ръка на гърдите си.

- Да не би дори за секунда да ти е хрумнало, че ще бъде скучно?

- Боговете да са ни на помощ! - промърмори Лоркан.

Елида го сръчка с лакът.

Едион се обърна към Рен, който още стоеше на входа, сякаш се чудеше дали да не се измъкне незабелязано.

- Сега е моментът да избягаш. Преди да се оплетеш в тази безкрайна лудост тук.

Ала тъмните очи на Рен срещнаха тези на Елин. Проучиха ги.

Чула беше за Муртауг. И знаеше, че не е подходящо сега да го споменава, защото тъгата още замъгляваше погледа му. Затова просто надзърна към него с открито лице. Откровено. Топло.

- Винаги можем да се възползваме от още един участник в лудницата тук - отбеляза тя, сякаш протягайки невидима ръка към младия лорд.

Рен отново я проучи с очи.

- Ти даде всичко от себе си, но пак се върна тук. Продължи да се бориш.

- Заради Терасен - каза тихо Елин.

- Да, знам. - Белегът върху лицето на Рен се открояваше още по-ярко под светлината на изгряващото слънце. - Вече го разбирам. - Той й се усмихна едва доловимо. - Май и на мен ще ми е потребна мъничко лудост след тази война.

- Ще съжаляваш - процеди Едион.

Елин изпълни театрален поклон.

- О, несъмнено! - После се подсмихна на елфите, скупчени пред нея. - Тържествено обещавам да не ви отегчавам до сълзи.

Клетва на кралица.

- А какво означава това? - поинтересува се Едион.

- Градене на разрушеното - отвърна Елида. - Много градене.

- Търговски преговори - добави Лизандра.

- Обучаване на новото поколение магьосници - обади се Елин.

Елфите пак примигнаха объркано.

Елин килна глава и им отвърна със същото.

- Вие, приятелчета, нямате ли с какво да допринесете? - Изцъка с език. - Вие тримата сте по-древни от света. Очаквах повече от свадливи старчоци като вас.

Ноздрите им се разшириха. Едион се ухили, а Рен мъдро стисна устни, за да се възпре.

Фенрис я поправи:

- Четирима сме. Четирима свадливи старчоци.

Елин вирна въпросително вежда.

Фенрис се подсмихна и мимиката опъна белезите му.

- Вон още скита някъде по света. И вече е свободен.

Роуан скръсти ръце.

- Едва ли ще успеем пак да го заловим.

Фенрис се засмя многозначително и посочи военния лагер на полето, където елфи, вълци и човеци още спяха.

- Имам чувството, че все някой от тях ще знае откъде да започнем. - Той надникна към Елин. - Стига да си склонна да допуснеш още един старчок в двора си.

Тя сви рамене.

- Ако смогнете да го убедите, не виждам защо не.

Роуан й се усмихна, а сетне вдигна поглед към небето, сякаш очакваше да види изгубения си приятел там.

Фенрис намигна.

- Уверявам те, че не е толкова кисел, колкото Лоркан. - Елида го плесна по рамото и той отскочи встрани, разперил ухилено ръце. - Ще ти хареса. - Обеща на Елин. - Всички дами го харесват. - Добави и пак намигна на трите им с Лизандра и Елида.

Смехът на Елин беше по-лек, по-свободен от всеки друг звук, който някога бе напускал гърлото й. Тя се обърна към разбуждащото се кралство.

- Обещахме на всички по-добър свят - каза след миг, но вече със сериозен глас. - Така че ще започнем с това.

- Започваме от малките неща - рече Фенрис. - Допада ми.

Елин му се усмихна.

- Доста ми се понрави гласуването за Ключовете на Уирда. Предлагам да продължим в този дух.

Мълчание. След малко Лизандра попита:

- За какво да гласуваме?

Елин сви рамене и пъхна ръце в джобовете си.

- За всякакви неща.

Едион вирна вежда.

- Каква да е вечерята например?

Елин врътна очи.

- Да, каква да е вечерята. Ще заседаваме по този въпрос.

Елида се покашля.

- Май Елин говореше за по-важни неща. Свързани с управлението на кралството.

- Ти си кралица - изтъкна Лоркан. - Защо да гласуваме?

- Народът трябва да има думата относно управлението. Относно решенията, които повлияват върху живота му. Относно възраждането на кралството. - Елин вдигна брадичка. - Аз ще бъда кралица и децата ми... - Бузите й пламнаха и тя се обърна към Роуан. - Нашите деца - поправи се тихо - ще наследят трона. Някой ден. Но Терасен трябва да има думата. Всяка територия, независимо от управниците й, трябва да има думата. Гласът на народа ще се слуша.

Елфите се спогледаха. Роуан каза:

- Преди много време на изток съществуваше кралство, което вярваше в подобен начин на управление. - В очите му грееше гордост, по-ярка от зората. - Земя на мир и учение. Светъл лъч в онази далечна, раздирана от конфликти част на света. След като изградим наново Библиотеката на Оринт, ще помолим учените да потърсят нещо за нейната история.