Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

- Може да се свържем със самото кралство - предложи Фенрис. - Да поканим от техните учени и управници тук. За да ни помагат. - Той сви рамене. - Може да изпратите мен.

Елин знаеше, че предложението му е сериозно - да пътува като техен пратеник. Навярно за да преодолее видяното и преживяното тук. Да се примири със загубата на брат си. Да си прости. Струваше й се, че белезите по лицето му ще избледнеят чак след това.

Тя кимна. И макар че с радост щеше да изпрати Фенрис, където той пожелаеше...

- Библиотеката? - попита ненадейно.

Роуан се усмихна.

- И Кралският театър.

- Тук нямаше театър. Не и като този в Рифтхолд.

Усмивката на Роуан се разшири.

- Ще има.

Елин махна с ръка.

- Нужно ли е да ти напомням, . че въпреки победата ни във войната хазната ни не прелива от злато?

Той преметна ръка през раменете й.

- А нужно ли е аз да ти напомням, че след като обезглави Майев, аз отново съм принц на Доранел и имам пълен достъп до богатствата и имотите му? И че тъй като обявиха Майев за натрапница, половината от нейното състояние вече е твоя собственост, а другата половина... на рода на Белия трън?

Елин примигна бавно. Останалите се ухилиха. Дори Лоркан. Роуан я целуна.

- Нова библиотека и Кралски театър - промълви до устните й. - Приеми ги за подаръка ми към теб, Огнено сърце.

Елин се отдръпна от него и огледа лицето му. Прочете искреността и решимостта по него.

После го прегърна и се разсмя през сълзи към проясняващото се небе.

През днешния ден щяха да се проведат много срещи, реши Елин, застанала с усмивка в полупразната, прашна стая пред съюзниците си. Приятелите си.

Ансел от Брайърклиф, покрита от синини и драскотини, също се усмихваше.

- Хамелеонката добре се преструваше на теб - отбеляза тя. - За мой срам не усетих разликата.

Принц Галан, също толкова изхабен и белязан от битките, се засмя.

- В своя защита ще изтъкна, че не те бях срещал лично. - Той кимна на Елин. - Е, здравей, братовчедке.

Елин, облегната на полуизгнилото писалище - единствената мебел в стаята - му се подсмихна.

- Аз пък веднъж те видях отдалеч.

Ашриверските очи на Галан просветнаха.

- Предполагам е било, докато си практикувала предишната си професия, затова ти благодаря, че не си ме убила.

Тя се изкиска, а Ролф подбели очи.

- Да, капер?

Ролф махна с татуирана ръка. Под ноктите му още имаше засъхнала кръв.

- Ще се въздържа от коментар.

Елин изсумтя.

- Ти си наследник на мисенианците - каза тя. - Дребните свади вече са под достойнството ти.

Ансел изпуфтя. Ролф я стрелна предупредително.

- И все пак какво възнамеряваш да правиш с тях? - поинтересува се Елин.

Навярно и другата част от двора й трябваше да присъства на този разговор, но като изпрати Еванджелин да събере съюзниците им, тя бе решила да ги остави да си починат. Роуан пък беше тръгнал да търси Ендимион и Селен. На Селен също й предстоеше да научи нещо доста важно за бъдещето си. И това на Доранел.

Ролф сви рамене.

- Скоро ще решим. Дали да се върнем в Залива на Черепа, или...

Той присви морскозелените си очи.

- Или? - попита с медено гласче Елин.

- Или да изградим наново някогашния си дом в Илиум.

- Защо ти не вземеш решението? - настоя Ансел.

Ролф пак махна с татуираната си ръка.

- Те жертваха живота си в тази война. Заслужават да изберат къде да прекарат остатъка от дните си.

- Мъдро - изцъка с език Елин. Ролф се наежи, но като съзря топлината в очите й, бързо омекна. Тя обърна поглед към Илиас. Бронята на асасина беше очукана и изподрана. - Ти продума ли и дума през цялата война?

- Не - отговори вместо него Ансел.

Синът на Немия господар погледна младата кралица. И задържа взора си върху нея.

Елин усети заряда в погледа, който си размениха. Не беше враждебност - нито страх. Дори можеше да се закълне, че бузите на Ансел пламнаха.

Елин прецени, че ще пощади старата си приятелка, и вместо това каза на всички, -Благодаря ви!

Те извърнаха лица към нея.

Тя преглътна и сложи ръка върху сърцето си.

- Благодаря ви, че се отзовахте на призива ми за помощ. Благодаря ви от името на Терасен. Вечно ще съм ви задължена.

- Ние ти бяхме задължени - натърти Ансел.

- Без мен - обади се Ролф.

Елин му се ухили широко.

- Двамата с теб много ще се забавляваме. - После плъзна очи по всичките си съюзници, уморени от битката, но още на нозе. Всички до един. - Струва ми се, че много ще се забавляваме.

По пладне Елин намери Манон в една от кулите на уивърните, откъдето Абраксос съзерцаваше бойното поле.