Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

Щеше да се бори с нея до сетен дъх, ако трябваше.

Майев отблъскваше всеки неин замах, докато двете беснееха в пламъци из цялата каменна стая.

Олтарът се пропука. Изчезна.

Разтопено желязо от куката на тавана закапа, съскайки по каменния под.

Елин разруши с магията си мястото, където Фенрис бе седял, окован с невидими вериги.

И продължи да запраща всяко въгленче от силата си по Майев, макар и по челото й вече да избиваше пот.

Железният ковчег се нагорещи, нажежи се до червено. Само тук, в тази илюзия можеше да му се случи такова нещо.

Майев пак бе решила да я хване в капан.

Ала този път кралицата нямаше да си тръгне.

Елин се завъртя, изтласквайки я назад. Към нажежения ковчег.

И стъпка по стъпка я забута все по-близо до него.

Майев вдигна стена от мрак пред себе си, за да се предпази от огнените стрели, които Елин запращаше към нея, и се осмели да надникне през рамо към нагорещената си участ.

Мъртвешка бледност се разля по лицето й.

Елин се изсмя дрезгаво и насочи Голдрин към нея, свиквайки силата си за последен удар.

Но в същата секунда мярна нещо с крайчеца на дясното си око.

Елида.

Елида стоеше в стаята с обзето от ужас лице. Тя разпери предупредително ръка.

- Внимавай...

Майев замахна с черен камшик към господарката на Перант. Не...

Елин скочи с огнен щит към Елида, за да я защити от смъртоносния удар.

И моментално осъзна грешката си. Осъзна я в момента, в който ръцете й минаха през тялото на приятелката й и тя изчезна.

Илюзия. Беше се уловила на поредната илюзия, излагайки се на опасност...

Тя се завъртя обратно към Майев, готова да атакува с пламък, но твърде късно.

Ръце от сенки я стиснаха за гърлото. Непоклатими, вечни ръце.

Елин се изви, забори се за поне глътчица въздух, но ръцете стискаха, и стискаха...

Стаята се изпари. Камъните под краката й се превърнаха в кал и сняг, а грохотът на реката - в познатата глъчка на сражението. Едва за част от секундата илюзията я изплю обратно в реалността. Топлият въздух отстъпи място на мразовит вятър, животът - на сигурна смърт.

Елин обви ръцете си в пламъци и задращи без дъх по сенките, усукали се около шията й.

Майев стоеше пред нея с развяна от вятъра роба.

- Ето какво ще се случи, Елин Галантиус.

Камшици от сенки се изстреляха към нея, заплющяха кръвожадно и Елин не можа да ги отблъсне нито с пламъците си, нито с волята си. Увиха се задушаващо около тялото й и не й оставиха дъх дори да изпищи.

Огънят й гаснеше.

- Ще положиш кръвната клетва пред мен. А после двете заедно ще оправим бъркотията, която си създала. Вие с краля на Адарлан ще поправите стореното. Въпреки че вече не си Носителката на огъня, ще ти намеря приложение.

Вятър, целунат от сняг, повя покрай нея. Не!

Зад гърба й проблесна светлина и Майев застина.

Сенките се затегнаха още повече около тялото й и Елин пак се изви от болка. Беззвучен писък опита да се изтръгне от гърлото й.

- Вероятно се чудиш защо си мисля, че би се съгласила на подобно нещо. Как мога да те принудя. - Кралицата се засмя гърлено. - Ако не ми се подчиниш, ще погубя всичко, което обичаш най-много на света. Най-скъпото. А като приключа, ще коленичиш пред мен.

Не, не...

Гъст, пулсиращ мрак плъзна от Майев и зрението на Елин се замъгли.

Но вълна от мразовит вятър отблъсна чернилката.

Поне колкото да си поеме въздух. Да вдигне глава и да види татуираната ръка, протегната към нея, за да я изправи на крака. Роуан.

Зад него се появиха още две фигури. Лоркан. И Фенрис във вълчи облик.

Кадърът, който не спря, за да й помогне онзи ден в Мъглив рид, сега й се притичваше на помощ.

Роуан още протягаше уверена ръка към нея, без да отлепя очи от Майев. Вреченият й изръмжа през оголени зъби.

Но пръв атакува Фенрис. Той от дълго време чакаше този момент, тази възможност. Озъби се яростно с щръкнала козина и скочи към Майев. Право към бледата й шия. Елин се загърчи, а Роуан изкрещя предупредително, но беше твърде късно. Заслепен от жаждата си за мъст, от гнева си белият вълк се нахвърли на Майев. Камшик от мрак изплющя към него.

Фенрис изскимтя от болка и звукът отекна в костите на Елин, преди вълкът да се стовари тромаво на земята. От дълбоката рана по лицето му шурна кръв.

Всичко се разигра мълниеносно.

Силите на Роуан и Лоркан се надигнаха, готови за атака. Фенрис се изправи немощно. Нов камшик от сенки се изстреля към него. И го шибна през лицето. Като че Майев знаеше къде точно да го удари.