Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

Щитът започваше да й тежи непоносимо. Не смееше да надникне зад себе си към Ераван. Да види какво прави. Почувствала бе изблика от магията на Ирен, дори се бе осмелила да се надява, че е сигнал, примамка. И действително беше успяла да примами Ераван. А това стигаше.

Мракът около Майев се загърчи.

- Обещаната кралица вече не съществува - изцъка с език тя. - Сега си просто асасин с корона. И с обикновена магия.

Два камшика от свирепа сила се устремиха към двете страни на Елин.

Тя отклони ударите с щита си и с Голдрин сред ярките пламъци.

Щитът се отметна назад, но Голдрин продължи да гори все така непоколебимо.

Вече усещаше познатата безкрайна болка. Сенките, готови да я погълнат.

Приближаваха се. Изяждаха малко по малко магията й.

Майев надзърна към огнения меч.

- Хитро от твоя страна да влееш в меча от собствената си дарба. Несъмнено си го сторила, преди да я отдадеш цялата на Портата на Уирда.

- Застраховка, в случай че не се върнех - обясни задъхано Елин. - Оръжие, способно да убива Валги.

- Ще видим.

Майев атакува отново. И отново.

Принуждавайки Елин да отстъпи крачка назад. И още една.

Назад към невидимата линия, която бе начертала между тях и южната порта.

Майев пристъпваше напред, а тъмните й коси и робата й се развяваха от вятъра.

- Лишаваш ме от две неща, Елин Галантиус. Ключовете, които търсех. - Нов камшик от тъмна мощ изпращя към Елин. Този път огънят й едва го отклони. - И от зрелищния дуел, който ми бе обещала.

Сякаш отворила капака на сандъка със силата си, Майев избълва към нея плътни струи мрак.

Елин замахна с пламтящото острие на Голдрин. Но не беше достатъчно. Тя залитна назад и една от тъмните струи близна крака й.

Този път не смогна да сдържи писъка, надигнал се в гърлото й. Строполи се на земята и щитът издрънча върху замръзналата кал.

Благодарение на обучението си поне не си позволи да изпусне Голдрин.

Но в главата й започна да се заражда напрежение - нетърпимо и слузесто.

- Събуди се!

Светът се измени. Огнена светлина замести снега. Дебело парче желязо - ледената земя.

Напрежението в главата й се замята и Елин се приведе над коленете си, борейки се да го потисне. Истина - битката, снегът и кръвта бяха истина.

- Събуди се, Елин - прошепна Майев.

Елин примигна. И се озова в железния ковчег. Майев я гледаше през отворения капак. С усмивка на устни.

- Пристигнахме - каза елфическата кралица.

Не елфическа. Валгска. Майев беше Валг...

- Сънуваше - додаде Майев, прокарвайки пръст по маската, покрила лицето й. - Беше се загубила в странни сънища, Елин.

Не. Не, беше истина. Успя да вдигне глава достатъчно, че да погледне тялото си. Мършавото си тяло в широка, безформена рокля. Осеяно с белези.

Още ги имаше. Не бяха заличени. Не бяха заменени с нова кожа.

- Мога да ти помогна - каза Майев, отмятайки косата й с нежни, любящи милувки. -Кажи ми къде са Ключовете на Уирда, положи кръвната клетва, и веригите, маската, желязната кутия... всичко ще изчезне.

Още не бяха започнали. Не бяха започнали да я разкъсват парче по парче.

Всичко друго беше сън. Протяжен кошмар. Ключовете си оставаха разпилени,

Ключалката - неизкована.

Просто сън по време на дългото плаване. Докъдето и да ги беше довело то.

- Какво решаваш, племенничке? Ще се спасиш ли? Ще ми се вречеш ли в служба?

Не се предавай!

Елин примигна.

- Май ще ти е по-лесно да си останеш тук, а? - подхвана вглъбено Майев, опирайки лакти в ръба на ковчега. - Така няма да ти се налага да взимаш трудни решения. Да прехвърляш от бремето и дълговете си на други. - Тя се поусмихна. - Май това те гложди най-сериозно. Стремежът към свобоДа.

Свобода - тя бе изживяла истинската свобода. Нали?

- От това се боиш най-много; не от мен, нито от Ераван, нито от ключовете. А че копнежът да се освободиш от тежестта на короната, на властта ще те погълне. Ще вгорчава съзнанието ти, докато накрая няма да можеш да се познаеш вече. - Усмивката й се разшири. - Аз искам да те спася от това. С мен ще си по-свободна, отколкото можеш да си представиш, Елин. Кълна се.

Клетва.

Беше положила клетва. Пред Терасен. Пред Нехемия. Пред Роуан.

Елин затвори очи, скривайки от погледа си кралицата, маската, оковите, желязната кутия.

Защото не бяха истински.

Всичко това не беше истинско.

Нали?

- Знам, че си уморена - не спираше да я придумва ласкаво Майев. - Дала си толкова много, а се оказва недостатъчно. Никога няма да им е достатъчно, не разбираш ли?