Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

Гърдите на Манон горяха с всяка глътка въздух, но Абраксос летеше неустрашимо през мелето.

Твърде много. Враговете бяха твърде много.

А новите страшилища, които Морат им изпращаше, илкените...

Писъци и кръв изпълваха небето. Крочанки и Железни зъби, и руки - това наистина бяха руки - се бореха за живота си.

Дори мъничкото надежда за победа, която Елин Галантиус им бе спечелила, вече се изплъзваше.

Манон и Абраксос разбиха предните редици на елезни зъби, спускайки се да поразяват илкени и пехотинци. Ветросеч тежеше като олово в ръката й. Вече не знаеше дали по лицето й се стича пот, или кръв.

Кралицата на Терасен се бе завърнала, и то с цяла армия, а се оказваше, че дори това нямаше да е достатъчно.

Лоркан знаеше, че Майев е дошла. Усещаше близостта й в костите си като тъмна, злокобна песен, носеща се из света. Валгска песен.

С Белия трън и Фенрис се сражаваха върху крепостната стена. Едион също се биеше наблизо и колеше войник след войник с ярост, извираща от дълбоката му, съкрушителна скръб.

Гавриел беше мъртъв. Загинал бе, за да даде на сина си и другите войници при западната порта шанс да я затворят отново.

Лоркан потисна болката в гърдите си. Пумата вече го нямаше. Кой от тях щеше да е следващият?

Отвъд стената проблесна светлина. Мракът я погълна. Твърде бързо, твърде лесно.

Елин беше загубила ума си. Не мислеше трезво, щом си въобразяваше, че може да се опълчи не само на Майев, но и на Ераван.

Роуан спря насред боя. И един валгски войник щеше да го повали, ако Лоркан не бе хвърлил кинжала си, забивайки го право в лицето на демона.

Роуан само кимна на Лоркан и Фенрис, а после се преобрази в ястреб и излетя от стената.

Лоркан погледна към Фенрис. Воинът стоеше като вкаменен, вероятно усетил промяната отвъд стените. Моментът настъпваше.

- Заедно ще сложим край на това - изръмжа той, преобрази се в бял вълк и скочи от парапета към улиците на града отдолу.

После препусна към портата.

Лоркан надникна към двореца, откъдето знаеше, че Елида го гледа.

Сбогува се безмълвно с нея, изпращайки по вятъра остатъка от сърцето си на жената, спасила го по всеки възможен начин.

След това и той се устреми към портата - към злата кралица, заплашваща всичко, за което бе започнал да копнее, да храни надежда. Надежда. Защото беше открил нещо истински добро в света. Открил бе някого.

И беше готов да умре, за да го защити.

***

Елин цял живот бе упражнявала този танц.

Не само движенията на меча и щита си. Но и нахаканата усмивка, която държеше на лицето си, докато посрещаше всяка вълна от мрак, докато осъзнаваше отново и отново, и отново кои бяха партньорите й в танца.

Стореха ли стъпка към нея, тя ги посрещаше с пламъци. Не разкриваше собственото си колебание, не смееше дори да се замисли дали усещаха, че огънят й се състоеше главно от цвят и светлина.

При всички случаи го избягваха. Пазеха се от него.

Чакаха я да атакува с цялата си сила, да нанесе убийствения удар.

Но ключовете ги нямаше. Нямаше я и Носителката на огъня.

Никаква полза не можеха да извлекат от нея. Вземеха ли я за пленница, можеха единствено да я изтезават.

Това бяха двете й възможности. Смърт или пленничество.

Ала без ключовете Ераван нямаше как да създава още от Камъка на Уирда, да води Валгите си, за да се вселяват в чужди тела.

Елин понечи да наръга Ераван с Голдрин, вдигнала меча си срещу Майев. В същото време ги обгради от двете страни с огъня си, принуждавайки ги да се доближат един до друг.

Ераван отблъсна огнената вълна, но Майев не помръдна. Дори когато Елин отскочи назад задъхано.

Медният вкус на кръвта обгръщаше устата й. Предвестник на неизбежното прегаряне.

Майев погледа как пламъците на Елин разтапят снега със съскане, разкривайки изсъхналата трева на Тералис отдолу. Равнината, приличаща на вълнисто зелено море през топлите месеци, сега представляваше кална шир, окъпана в кръв.

- За богиня - подхвана валгската кралица за пръв път от началото на танца им преди минути или часове, или цяла вечност - не изглеждаш особено склонна да ни поразиш.

- Символите са могъщо нещо - отвърна задъхано Елин, въртейки с усмивка Голдрин в ръката си. Пламъците по острието му свистяха във въздуха. - Ако ви разгромя твърде бързо, ще съсипя ефекта. - Тя призова цялата си останала напереност и намигна на Ераван. - Виждаш ли, иска да те изтощя. Да ти взема силите, за да могат лечителките в двореца да те довършат по-лесно.