Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

Така беше. Каквото и да беше направила, каквото и да направеше занапред, нямаше да е достатъчно. Дори да спасеше Терасен, цяла Ерилея, пак трябваше да дава още и още, и още. Даже идеята я смазваше с тежестта си.

- Каирн - каза Майев.

Небрежни стъпки застъргаха по каменния под.

Цялото й тяло затрепери неволно, неконтролируемо. Познаваше тази походка, познаваше...

Противното ухилено лице на Каирн изплува до това на Майев. Два чифта очи я заоглеждаха.

- Как да започнем, Ваше Величество?

Вече й беше задавал този въпрос. Толкова пъти бяха изпълнявали същия този танц.

Горчива жлъчка се надигна в гърлото й. Не можеше да спре да трепери. Знаеше какво ще й причини, как ще започне. Никога нямаше да забрави болката, винаги щеше да носи сянката й със себе си.

Каирн плъзна ръка по ръба на ковчега.

- Май успях да попречупя нещо в теб, а?

Кръщавам те Елентия, Духът, който не може Да бъДе пречупен.

Елин докосна дланта си с покритите си в желязо пръсти. Онзи белег, който завинаги щеше да остане там, дори да не го виждаше...

Нехемия - Нехемия бе пожертвала всичко в името на Ейлве. Но даже тя...

Даже тя бе изпитала бремето на решенията си. Пожелала беше да се освободи от товара.

Това не я правеше слаба. Ни най-малко.

Каирн плъзна поглед по окованото й тяло, преценявайки откъде да започне. Дори се задъха от нетърпение.

Ръцете й се свиха в юмруци. Желязото изстена.

Духът, който не може Да бъДе пречупен.

Не се преДавай!

Щеше да понесе всичко отново, ако се наложеше. Всеки мъчителен час, всяко изтезание.

Щеше да я боли, и щеше да пищи, но беше готова да го преживее наново. Да го надвие наново.

Аробин не съумя да пречупи духа й. Нито Ендовиер.

Нямаше да го позволи и на това нищожество.

Тялото й спря да трепери, успокои се. В очакване.

Майев примигна насреща й. Само веднъж.

Елин си пое дъх - остра, хладна глътка въздух.

Не искаше всичко да приключи. Нищо не биваше да приключва още.

Каирн се разпиля във въздуха. Веригите по тялото й го последваха.

Елин седна в ковчега. Майев направи крачка назад.

Елин огледа старателно сътворената илюзия. Каменната стая с познатите мангали и кука, висяща от тавана. Каменния олтар. Отворената врата и грохота на реката отвъд нея.

Накара се да прогледне истински. Да се изправи срещу мястото, пропито с толкова болка и отчаяние. Жигосало душата й с вечен белег, но нямаше да му позволи да управлява живота й...

Нейната история не беше мрачна.

И това не беше част от нея. Щеше да скъта мястото надълбоко в себе си и нямаше да му разреши да напише цялата й история. Не и нейната история.

- Как? - попита Майев.

Елин знаеше, че в истинския свят около тях се вихреше война. Но реши да поостане още малко в каменната стая.

Излезе от железния ковчег пред смаяния поглед на Майев.

- Трябваше да се досетиш - каза Елин, докато миниатюрните въгленчета, останали от магията й, се разпалваха ярко. - Точно ти, която се боиш от пленничеството и си сторила толкова много, за да го избегнеш. Трябваше да се досетиш, че няма как да ме задържиш дълго тук; че ще намеря начин да се измъкна.

- Как? - попита пак Майев. - Как не се пречупи?

- Защото не ме е страх - каза Елин. - Теб те е водил страхът от Ераван и братята му и именно той те е прекършил. Ако изобщо някога е имало нещо за прекършване.

Майев изсъска и Елин се засмя.

- После си започнала да се страхуваш от Бранън. А сетне и от мен. И виж докъде стигна. - Тя посочи стаята около тях, света отвъд нея. - Само това ти остана от Доранел. Тази илюзия.

Силата на Майев прокънтя из стаята.

Елин й се озъби:

- Нарани вречения ми. Нарани жената, която си го заблудила да приеме за своя вречена. Уби я и го пречупи.

Майев се усмихна едва доловимо.

- Да, и то на драго сърце.

Елин отвърна на усмивката й на свой ред.

- Забрави ли какво ти казах на онзи плаж в Ейлве?

Когато Майев отново мигна недоумяващо, Елин се хвърли в атака.

Запали огнен щит пред себе си и я притисна с него към стената. После изстреля копие от син пламък към валгската кралица.

Майев се предпази със стена от тъмна сила, но Елин не прекъсна настъплението си -продължи да я атакува наново и наново. Думите, които бе изръмжала на Майев в Ейлве, отекваха помежду им: Ще те убия!

И щеше да го направи. Заради всичко, което Майев бе причинила на нея, на Роуан и Лирия, на Фенрис и Конал и на още мнозина, да, щеше да я изтрие от лицето на земята.

Само си помисли за Голдрин, и огненият меч се появи в ръката й.