Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

-Достатъчно!

Майев атакува с цялата си мощ и Елин вдигна щита си, отклонявайки смъртоносната вълна с пламъците.

Но едва... Ударът отекна в костите й, в кръвта й.

Въпреки това не си позволи дори да трепне, а замахна с огнен камшик към Майев, която отскочи ловко назад.

- Само почакай. Съвсем скоро капанът й ще щракне.

- Тя е лъжкиня и глупачка - изплю Майев. - Цели да ни разедини, защото знае, че заедно можем да я надвием.

Тъмната сила пак се събираше около валгската кралица.

Ераван просто продължи да се взира в Елин със златисти, горящи очи. Накрая се усмихна.

- Да, ти...

Валгският крал замлъкна. Златните му очи се вдигнаха над Елин. Над портата и стената зад нея. Към нещо високо в небето.

Елин не посмя да надзърне натам. Да откъсне вниманието си от него за толкова време. Да се надява.

Но златните очи на Ераван лъснаха. Лъснаха от гняв и дори от мъничко страх.

Той завъртя глава към Майев.

- В онзи дворец наистина има лечителки.

- Естествено, че има - озъби му се тя.

Ераван обаче застина.

- Има вещи лечителки. Могъщи.

- Директно от Tope Сесме - кимна тържествено Елин. - Както вече ти казах.

Ераван продължи да наблюдава Майев. И подозрението отново просветна в очите му.

Той надникна към Елин. Към огъня и меча й. Тя сведе глава.

- Ако тя казва истината, ти си долна твар - изсъска Ераван на Майев.

И преди Елин да събере поне въгленче от магията си за следващата си атака, тъмна, жилеста фигура се спусна от мрака зад Ераван и го грабна в ноктите си. Илкен.

Елин не пиля от силите си в опити да ги свали - знаеше, че илкените са неподатливи на магия. А и Майев оставаше пред нея, следейки с взор как звярът отнася Ераван в небето. Над града.

Срещу двама валгски владетели Елин вече трябваше да е мъртва. А срещу кралицата, изправена пред нея, пак беше въпрос на време... Но ако Ирен и приятелите й съумееха да вземат надмощие над Ераван...

- Е, пак останахме само аз и ти - отбеляза Майев, извивайки устни в онази усмивка на паяк, на ужасяващите твари, готови да нападнат Оринт. Елин отново вдигна Голдрин.

- Точно така исках да бъде - каза искрено.

- Но аз знам тайната ти, Огнена наследницо - рече с напевен глас Майев, преди да й се нахвърли.

От върха на най-високата кула на двореца в Оринт, от широкия балкон, издигащ се над света, лечителката изпрати поредната вълна от силата си.

Бялото сияние запали нощта и освети ярко древните камъни на кулата, превръщайки я в маяк.

Предизвикателство към валгския крал, сражаващ се срещу Елин Галантиус на далечната земя.

Ето ме - пееше в нощта силата й. - Тук съм.

Ераван отговори.

Вятърът довя гнева, страха и омразата му още преди илкенът да го пренесе с жилестите си крайници. Той се усмихна на младата лечителка с обгърнати в чиста светлина ръце, като че вече предвкусваше кръвта й. Предвкусваше унищожението на онова, с което го бе призовала, погубването на дарбата й.

Появата му накара хората в двореца под тях да се разбягат с писъци.

Той не беше въплъщение на смъртта, а нещо много по-страшно. Нещо почти толкова древно и почти толкова могъщо.

Илкенът прелетя над кулата и го пусна върху каменния под на балкона. Ераван се приземи с котешка ловкост и се изправи гордо.

С усмивка на лице.

- Не очаквах да го направиш - каза Майев. Тъмната й сила се виеше около нея, а Елин вече дишаше тежко. В кръста й се беше появила остра болка, която сега се стрелкаше нагоре по гръбнака й и надолу по краката. - Да постъпиш толкова глупаво и да върнеш ключовете в портата. Какво стана с величавото бъдеще, което ми показа някога, Елин? Как седиш на трона в Оринт и народът скандира благоговейно името ти? Скучно ли щеше да ти е да те боготворят?

Елин събираше сили с всяка глътка въздух, а Голдрин още гореше в ръката й.

Нека си говори - нека злорадства и бръщолеви. Всяка секунда, която й оставяше да се възстанови, да си възвърне поне капчица от силите, беше добре дошла.

Ераван клъвна стръвта, позволявайки на съмненията, които му бе насадила, да хванат корен в съзнанието му. Елин знаеше, че е само въпрос на време да усети силата на Ирен. Единствено се молеше Ирен Тауърс да е готова за него.

- Още от самото начало се надявах двете с теб да сме почти равни - продължи Майев. - Поне ти, за разлика от Ераван, да разбираш истинската същност на силата. На притежанието й. Разочарована съм, че май дълбоко в себе си си искала да бъдеш най-обикновена.