Пиер Певел: Кралят

— Да, сир.

— Колко души още са в състояние да се бият?

— По-малко от петдесет.

Върховният крал се замисли.

— Добре — каза той. — Ние няма да ги оставим да загинат — Йерас се поклони признателно. — Вие сигурно бързате да се върнете при братята си по оръжие…

— Да, сир.

— Един момент.

Кралят повика Одрик и му нареди да му донесе пособия за писане. Старият слуга веднага донесе масичка с всичко необходимо, която държа, докато господарят му написа една дума на обикновен лист хартия, сгъна го, залепи го с восък и го подпечата с личния си пръстен с печат.

— За вашия капитан — каза той и подаде писмото на Йерас. — Не се бавете.

Йерас се поклони още веднъж и излезе. Без да е успял да се отърси от странното безпокойство, което го бе обзело, той побърза да възседне отново своя змей и по-малко от половин час, след като бе пристигнал, полетя отново към моста на Дунрат.

Останал сам, Върховният крал продължи своята партия шах.

Трудностите, с които неговата армия се бе сблъскала, прекосявайки подножията на Закрилящите планини, бяха или въображаеми, или нарочно предизвикани. Алдеран искаше да пристигне, когато вече е твърде късно, за да спаси Лорн, но без някой да може да го упрекне, че е предал Черните гвардейци или че е изоставил Бренвост на съдбата му. В мига, когато бе разрешил на Лорн да се притече на помощ на Исерн като авангард на кралската армия, кралят бе замислил да му заложи капан. И когато бе научил, че Ониксовата гвардия ще защитава сама моста на Дунрат срещу гелтската армия, бе благодарил на Сивия дракон за възможността, която му се бе удала.

Сега капанът можеше да щракне.

На сутринта Върховният крал и неговата армия щяха да поемат към Бренвост.

На връщане Йерас изтощи змея до краен предел.

Искаше да пристигне преди зазоряване, за да избегне наблюдателността на гелтите и да донесе възможно най-бързо отговора на Върховния крал, но не успя: слънцето вече изгряваше, когато мостът на Дунрат се очерта пред него.

Независимо от това, той реши да си опита късмета, което го погуби. Не видя гелтските змейници, които се спуснаха върху него откъм облаците. Изведнъж около него засвистяха назъбени копия и едно от тях се заби в змея му. Друго го прониза в бедрото. Последното се заби в гърба му. Той политна напред и падна върху врата на смъртно раненото животно.

Йерас се приземи на Втората крепостна стена — втория свод на моста, между Главната и Бдителната. Ониксовите гвардейци се втурнаха да му помогнат и като изоставиха агонизиращия змей, побързаха да го отнесат в укритието и да го сложат да легне на един сламеник. Той сам беше изтръгнал копието, забито в бедрото му, но желязното острие на другото, което го бе пронизало в гърдите, продължаваше да стърчи. Мъчеше се да остане в съзнание. Дишането му се бе превърнало в мъчително хъркане. Кръвта му изтичаше от ужасните му рани и през устата му, с която се мъчеше да поеме въздух.

Лорн беше клекнал до Йерас и наведен над него, държеше главата му. Знаеше, че няма надежда, както го знаеха и тези, които — независимо от всичко — се мъчеха да спрат кръвоизлива и притискаха върху раните топки платно. Блуждаещият поглед на умиращия срещна погледа на Лорн. Йерас се опита да каже нещо, но не можа. Успя обаче да измъкне писмото на Върховния крал от ръкава си и да го пъхне в ръката на Лорн.

И след като вече бе изпълнил мисията си, той повърна черна кръв и умря.

Изведнъж настъпи пълна тишина. Всички се отдръпнаха от Лорн, който се наведе да допре челото си до хладното, прашно чело на Йерас. Лорн затвори очи и остана неподвижен, стоя така известно време, после се изправи и излезе.

Логан искаше да го последва, но Нае го задържа за ръката.

— Недей — каза му тя кротко.

Лорн влезе в едно празно помещение на първия етаж на кулата.

Беше съсипан от болка и му трябваха няколко минути, за да събере мислите си. После се приближи до една бойница и — на светлината — разпечата писмото на краля.

Ръката на Алдеран I беше написала една-единствена дума:

„Сбогом.“

Лорн стисна челюсти и потрепери. Погледът му стана мрачен, а юмрукът му стисна писмото, по което бяха останали петна от кръвта на Йерас. Почувства как гневът го завладява, бързо излезе от стаята и без да каже дума и без да погледне никого, тръгна по стълбите към върха на кулата, откъдето прогони часовия.

Сдържаше се да не закрещи, не си позволи дори да заблъска с юмрук по камъните.