Даринда Джонс - Четвъртият гроб под краката ми

Горещата вода беше една от най-добрите терапии на света. Отмиваше стреса и успокояваше нервите. Но ротвайлерите бяха още по-добре. Откакто великолепният ротвайлер на име Артемида беше умряла и станала мой пазител — срещу какво, представа нямах — намирах взимането на душ за по-голямо предизвикателство от обикновено. Най-вече защото и Артемида обичаше душове. Тя не се навърташе толкова често, но в минутата, в която пуснех водата, тя се появяваше.

— Здравей, прекрасна — казах аз, докато тя се опитваше да улови струя вода в устата си.

Тя излая игриво, силното джавкане отекна в стените на ваната. Пресегнах се и я почесах по ушите. Водата минаваше право през нея, така че беше суха на допир, но много се стараеше да улови тежките капки с езика си.

— Знам как се чувстваш, момиче. Понякога нещата, които искаме най-много, изглеждат напълно непостижими.

Когато скочи отгоре ми, дребната й опашка се завъртя от радост, а тежестта й ме стовари върху покритата с плочки стена. Задържах се за душа, за да си възвърна равновесие, после я оставих да оближе врата ми, преди друга струя вода да привлече вниманието й. Тя се гмурна към нея, почти събаряйки ме. Определено ми трябваше постелка за баня. А да си обръсна краката с ротвайлер, който преследва всяка струя вода, беше като да поема живота си в свои ръце, но трябваше да се свърши.

След почти успешното бръснене на крака с минимална загуба на кръв, спрях водата и я гушнах. Тя облиза лявото ми ухо, предните й зъби одраскаха ушната мида и ме накараха да настръхна, а аз се засмях с глас.

— О, благодаря ти. Това ухо трябваше да се почисти. Много ти благодаря.

С още едно изджавкване, тя осъзна, че времето за забава беше приключило. Невероятният свят на пръскащата вода беше спрял, затова тя се метна през външната стена и изчезна. Чудех се дали бе грешно, че се къпех с куче.

Изсуших косата си и я издърпах в нещо, наподобяващо конска опашка, облякох дънки и бял пуловер с цип на яката, след което се огледах в огледалото. Нямам представа защо. Така или иначе след няколко часа щях да се преоблека отново в пижамата си. Защо се бях облякла? Защо си правех труда? В този ред на мисли, защо се бях изкъпала?

Изстисках малко лосион на дланта си и разтърках ръце, докато оглеждах гадния белег на бузата си. Почти бе изчезнал. На всеки друг би останал като постоянно напомняне за събития, които по-добре да бъдат забравени. Но да бъдеш жътвар на души си имаше предимства. И по-конкретно, бързо оздравяване и минимално количество белези. Никакво видимо доказателство в подкрепа на причината за внезапната ми слаба агорафобия. Толкова бях глупава.

Взех лосиона, който втривах в ръцете си, и го размазах по огледалото. Бели линии разкривиха лицето ми. Определено подобрение.

Ядосвайки се все повече сама на себе си, отидох до прозореца, за да видя дали предателският ми баща вече бе започнал работа. Изглежда идваше все по-късно. Не че ми пукаше. Всеки човек, който кара да арестуват собствената му дъщеря, докато лежи, умирайки в болнично легло, не заслужава загрижеността ми. Просто бях любопитна, а любопитството беше пълна противоположност на загрижеността. Но вместо да видя тъмния СУВ на баща ми, аз зърнах единствения господин Рейес Фароу и дъхът ми заседна в гърдите. Беше се облегнал на гърба на бара на татко, ръцете му бяха скръстени пред гърдите, а един от обутите му в ботуши крака бе подпрян на стената.

И той беше излязъл.

Знаех, че ще е, но още не го бях видяла. Бе прекарал десет години в затвора за престъпление, което не беше извършил. Ченгетата разбраха, когато мъжът, когото уж беше убил, ме върза и изтезава. Радвах се, че го бяха освободили, но за да го постигне, Рейес ме беше използвал като примамка, тъй че отново бяхме в задънена улица. Бях му сърдита, задето ме използва като примамка. Той ми беше сърдит, защото му бях сърдита, задето ме използва като примамка. Връзката ни изглежда се основаваше на тези задънени улици, но това получавах, когато си падах по сина на Сатаната. Само ако не беше толкова великолепно и опасно секси. Имах слабост към лоши момчета.

А конкретно това лошо момче е било потопено в езеро на красотата, когато се е родило. Ръцете му бяха опасани с мускули пред широките гърди; пълната му уста, толкова чувствена, че си загубвах ума, бе образувала мрачна линия; тъмната му коса, вечно нуждаеща се от подстригване, се къдреше по врата и падаше над челото. И почти можех да видя тъмните мигли над бузите му.