Даринда Джонс - Четвъртият гроб под краката ми

— И много подхожда на Маргарет.

— Абсолютно.

— Тиквичке — каза леля Лил.

Вдигнах поглед от възпоменателната си гривна на Джаки Кенеди. Сега, когато знаеше, че е мъртва, нямаше да ми се налага да минавам през паниката от възможността да настои да ми готви за две цели седмици. Едва не умрях от глад последния път. Вдигнах гривната.

— Мислиш ли, че тази гривна е прекалена?

— На Джаки всичко й отива, скъпа. Но исках да говоря с теб за Куки.

Погледнах в посоката на Куки и се намръщих разочаровано.

— Какво е направила сега?

Леля Лил седна до мен и ме потупа по ръката.

— Мисля, че трябва да знае истината.

— За Джаки Кенеди?

— За мен.

— О, вярно.

— Какво, да му се не види, прави тази чудовищна машина? — попита Куки някъде откъм кухнята. Отникъде изникна кутия, носейки се нестабилно над планина от други кутии.

Усмихнах се развълнувано.

— Нали знаеш как понякога поръчваме кафе и то идва с невероятна пяна отгоре?

— Да.

— Е, тази машина прави фокуса с вълшебната пяна.

Тъмната й глава се показа.

— Не.

— Да.

Тя погледна любящо към кутията.

— Добре, може да запазим това. Просто ще трябва да отделя време от графика си, за да изчета инструкциите.

— Не мислиш ли, че тя трябва да знае? — продължи леля Лил.

Кимнах. Тя имаше право. Или щеше да има, ако Куки вече не знаеше.

— Кук, можеш ли да дойдеш за секунда?

— Добре, но работя върху система. В главата ми е. Ако я изгубя по пътя, няма да ме държиш отговорна.

— Не мога да обещая нищо.

Тя се дотътри, клатейки още една кутия към мен с притеснителна радост в очите.

— Знаеш ли от колко време искам гевгир за салата?

— Хората наистина ли искат такива?

— Ти не искаш ли?

— Мисля, че беше една от онези поръчки в четири часа сутринта, когато съм изгубила напълно връзка с реалността. Дори не знам защо някой би искал да цеди салата.

— Е, аз знам.

— Добре, значи, имам някои лоши новини.

Тя седна на стола до дивана с притеснено изражение на лицето.

— Получила си лоши новини, откакто си стоиш тук?

— Нещо такова. — Килнах глава дискретно настрани, съобщавайки за присъствие .

Куки се намръщи.

Аз го направих отново.

Тя сви рамене объркано.

Казах с въздишка:

— Имам новини за леля Лилиан.

— О. О! — Тя се огледа наоколо и повдигна въпросително вежди.

Поклатих глава. Обикновено Куки щеше да продължи играта, преструвайки се, че също може да види леля Лил, но след като леля Лил най-сетне бе схванала факта, че можеше да минава през стени, не смятах, че би било приемливо. Сложих ръка върху нейната и казах:

— Леля Лил е починала.

Куки се намръщи.

— Няма я.

Тя сви рамене объркано. Отново.

— Знаех си, че ще го приеме тежко — каза леля Лил до мен. Тя отново подсмръкна в ръкава си.

Толкова много исках да завъртя очи на Куки. Не схващаше намеците ми. Трябваше да се постарая повече.

— Но нали знаеш как мога да виждам починалите?

Разбиране се появи на лицето на Куки, когато осъзна, че леля Лил най-накрая бе схванала.

Потупах я по ръката. Наистина силно.

— Тя е тук с нас сега, просто не както я помниш.

— Искаш да кажеш…?

— Да — казах, прекъсвайки я, преди да се издаде. — Починала е.

Куки най-накрая разбра цялата картинка. Не само малка част от ъгълчето. Тя метна ръка връз устата си. Слабо изписукване се изплъзна през пръстите й.

— Не и леля Лил. — Тя се преви на две и остави риданията да разтърсят раменете й.

Умело.

— Не мислех, че ще го приеме толкова тежко — каза леля Лил.

— Нито пък аз. — Гледах ужасена, докато Куки разиграваше онази сцена от „Кръстникът“. Беше още по-зловещо от толкова близо. — Всичко е наред — казах, потупвайки я по главата. Наистина силно. Тя ме изгледа злобно през пръстите си. — Духът на леля Лил е с нас. Изпраща ти обичта си.

— О, да — каза леля Лил с отнесено кимване. — Изпрати й обичта ми.

— Лельо Лил — каза Куки, изправяйки се и гледайки до мен. Само че от грешната страна.

Кимнах отново по посока на леля Лил, а Куки коригира посоката на погледа си.

— Лельо Лил, толкова съжалявам. Толкова ще ни липсваш.

— Ооо, не е ли сладурана? Винаги съм я харесвала.

С усмивка поех ръката на леля Лил в своята.

— И аз винаги съм я харесвала. Допреди петнадесет минути.

Реших, че душът бе добра идея и скочих вътре, докато Куки правеше инвентаризация, а леля Лил реши да види как изглежда Африка през новата й перспектива. Зачудих се дали някога щеше да разбере от колко време бе мъртва. Аз със сигурност нямаше да й кажа.