Даринда Джонс - Петият гроб отвъд светлината

Кит проникна през мислите ми, предлагайки да изстреляме снаряд, преди да ми каже да завия към следващия изход. Уви, не се сближих с Кит така, както се надявах. Музиката му не струваше и оръжията му бяха безполезни пред силата на безразличието. Спрях го още преди да спра на моето място на паркинга.

— Какво мислиш? — попитах възрастният покойник на пасажерската ми седалка. Качих го някъде около Ломас и Уайоминг. Изглеждаше мил. Освен това беше гол както майка го е родила. Опитите да не поглеждам към пениса му се оказаха по-трудни, отколкото предполагах. — Хладно ли ти е тук?

Той не отговори, затова го оставих насаме с мислите му и се качих по стълбите към апартамента ми на третия етаж, където открих лепяща бележка на вратата си. Напоследък получавах доста такива, откакто главният ми заподозрян в случай с палеж нае апартамента, за който копнеех от години и се нанесе в дъното на коридора. Две неща ме наведоха на подозрението, че синът на въплъщението на злото си е играл с огън. Първо, той миришеше на пушек преди няколко нощи, а по-късно научих, че изоставена жилищна сграда е била запалена същата нощ. Второ, първият път, в който видях Рейес Фароу, беше в същата тази жилищна сграда, докато беше пребиван от чудовището, което го беше отгледало — Ърл Уолкър. След още малко ровене открих, че в някакъв момент от живота му Рейес бе живял на всеки адрес, където подпалвачът бе ударил. Това осъзнаване причини възел от ужас в стомаха ми, който се превърна в купчина оголени нерви, пулсиращи със съчувствие и жал към онова, през което бе преминал Рейес.

Погледнах към бележката. На тази пишеше: От какво се страхуваш?

От какво се страхувах? От факта, че може да е същият човек, който пали сгради наляво и надясно? От факта, че може да се наложи заради мен да го арестуват и да го пратят обратно в същия затвор, в който беше прекарал десет години заради престъпление, което не беше извършил? От факта, че подпалвачите имаха уникална психика, която водеше или към изключителна арогантност, или към изключителни сексуални отклонения? Рейес не беше от никой от тези варианти, доколкото знаех, но дали идеята да открия обратното ме плашеше?

— Здрасти, Ч-Чарли.

Погледнах през рамо и видях новият ми мъртъв приятел Дъф да стои до мен, нервно прехвърляйки тежестта си от едната на другата страна.

— Здрасти и на теб — казах, отключвайки вратата си.

— А-аз си помислих, че м-може да имаш нужда да поговориш с някой след онова, к-което се случи.

Сърцето ми спря. Проклятие. Време беше отново да се видя с кардиолога.

— Добре съм, но ти благодаря.

— О, д-добре. Радвам се.

Част от работата ми беше да помагам на хората да преминат отвъд, когато са готови. Понякога това включваше ролята на рамо. Като онова, на което да поплачеш. Задържах вратата открехната и му предложих пълното си внимание.

— Знаеш ли каква съм, Дъф?

Той натъпка ръце в джобовете си и ритна несъществуващо камъче.

— Д-да.

— Знаеш, че можеш да преминеш през мен, когато си готов, нали?

— Д-да, знам. Просто си мислех да те държа под око известно време.

Изпънах се.

— Да ме държиш под око?

Той го направи бързо, но въпреки това го видях. Хвърли поглед към апартамента на Рейес.

— Д-да, знаеш, в случай че и — имаш нужда от помощ или н-нещо такова.

— Дъф, оценявам предложението, но…

— Н-нанесох се надолу по коридора в случай че имаш н-нужда от нещо.

Проследих жеста му до апартамента на госпожа Алън.

— О, добре. Значи живееш с госпожа Алън?

Срамежлива усмивка повдигна ъгълчетата на устата му.

— Д-да. Тя има куче.

Сложих ръка на студеното му рамо.

— Това не е куче, Дъф. Това е демон на име ПФ. На деветдесет процента съм сигурна, че е обладан.

Дъф се подсмихна.

— Поне няма никакви зъби.

— Просто бъди внимателен. Мисля, че има един останал зъб и знае как да го използва.

След още един бърз поглед към бърлогата на дракона, Дъф вдигна ръка.

— Ще се в-видим после, тогава.

— Звучи като план — казах с намигване. — Само помни, пази се от зъба.

Усмивката, която превзе чертите му, беше заразна и очарователна. Той направи още една крачка назад, помаха ми срамежливо, после изчезна.

Влязох в апартамента си с намерението да се отпусна малко, но после премислих. Ако някой знаеше през какво е преминал Гарет и какво е трябвало да изтърпи в огнените ями, това щеше да е Рейес. Той бе израснал в ада в края на краищата, а после бе изтърпял цяла нова версия на думата „зло“ тук на Земята в ръцете на Ърл Уолкър. Уолкър, който бе правил нечестиви неща с Рейес, докато е бил съвсем млад, малтретирал го безжалостно, а накрая нагласил нещата така, че да обвинят Рейес за убийството му и да го пратят в затвора, въпреки факта, че беше жив и здрав. Е, вече не съвсем здрав, заради експертно използваното острие, което Рейес бе завъртял, но жив така или иначе.