Даринда Джонс - Петият гроб отвъд светлината

В момента, в който успях отново да си усетя коленете, реших да проверя стария си горе-долу приятел и един вид сътрудник, Гарет Суопс, който винаги бе готов да се посмее. По пътя натам, извадих едно от новите си, вероятно пиратски GPS приложения, за които ми бе казала приятелката ми Пари. И макар да можех да открия къщата му със затворени очи, подвиг, който съм убедена, че съм правила не една вечер, когато страдах от безсъние, отворих приложението на телефона си, избрах глас и го включих към зарядното в колата. Тежко дишане, сякаш някой беше на животоподдържащи системи и дишаше през машина, изпълни колата. Можеше и да не е толкова зловещо, ако отвън не беше тъмно. Въведох дестинацията си, т.е. адреса на Гарет, и после натиснах „маршрут“.

— След деветдесет метра, завийте надясно — каза Дарт Вейдър. Онзи Дарт Вейдър. Чувствах се, сякаш вече бяхме приятели. Все едно можех да му кажа всичко.

— Благодаря, господин Вейдър. Мога ли да те наричам Дарт?

Той не отговори, но всичко беше наред. Като нелюбимото дете на мащеха бях свикнала да ме игнорират. Запътих се натам.

Дишането прозвуча отново.

— След петнадесет метра, завийте надясно.

— Добре, ами, благодаря отново.

Продължихме така през целия път. Той ми казваше какво да правя, а аз му благодарях, но се чувствах омърсена, сякаш той ме използваше за свое собствено забавление. Тази връзка изглеждаше много едностранчива.

Когато почти бях пристигнала, Дарт проговори отново.

— След шестдесет метра, дестинацията ви ще се намира отдясно. Пътуването ви към тъмната страна почти приключи.

Защо ли имах чувството, че беше роднина на Рейес?

— Дестинацията ви е отдясно.

— Да, добре, разбрах. Както и преди.

— Пътуването ви до…

Излязох от приложението, преди да успее да довърши изречението си. Изглеждаше грешно да го прекъсвам преждевременно, но можех да понеса само толкова тежко дишане, преди в ума ми да започнат да се промъкват неприлични мисли, включващи бита сметана и хилка за пинг-понг. А отивах да се видя с Гарет Суопс. Макар да не беше близо до челните позиции в списъка ми, коремните му мускули бяха убийствени.

Изскочих от Мизъри, любимият ми черешово червен Джип Вранглер, и закрачих към входната му врата. Той живееше в малка къща тип бунгало с много тучна зеленина, което беше някак необичайно за Албакърки. По-скоро бяхме лишени от тучност щат. Разпиляното беше повече в наш стил. Почуках, преди да осъзная, че пикапът му не беше отпред, както обикновено.

Вратата се отвори въпреки всичко и един изглеждащ изтощен агент по събиране на задължения, крайно нуждаещ се от бръснене, застана пред мен. Гарет Суопс беше като секси гей приятел, само дето не беше гей, което беше много лошо, защото тогава щях да мога да му кажа колко е секси, без той да добие погрешна представа. Имаше гладка кожа с цвят на мока, което правеше сребристосивите му очи още по-пленителни. И, разбира се, имаше убийствени коремни мускули, което си личеше не по липсата на риза, а по нехайството да закопчее въпросната риза.

Попих с гладен поглед мускулите на Гарет и попитах, вмъквайки се покрай него:

— Какво става, Суопс?

Той потърка очите си с палец и показалец.

— Чарлз, късно е.

— Винаги е късно, когато идвам. Този път поне не беше в леглото.

След продължителна въздишка, с която да ме уведоми точно на колко раздразнен се преструва, той затвори вратата и се отправи към кухнята. По някаква причина всеки път, когато идвах тук, той изпитваше нужда да пие. Беше странно.

— На какво дължа удоволствието? — попита той.

— На моето удоволствие, много ясно. Всякак се радвам, когато те спуквам от дразнене.

— Имам предвид, какво става? Светът ли свършва? Масов убиец ли те следи? Опитваш се да стоиш будна с дни, за да избегнеш времето насаме със злия ти съсед?

Проклятие. Той знаеше, че Рейес се беше преместил в съседство. Исках аз да му го кажа, да му го съобщя внимателно. Отношенията ми с Рейес бяха сложни и в един момент включваха стоенето ми будна с дни, за да избегна призоваването му в сънищата ми. За съжаление Гарет се беше превърнал в жертва на обстоятелствата. Беше ми помогнал в труден момент и аз трябваше да съм тази, която да му каже за новия дом на Рейес.

— Кой ти каза, че имам нов съсед? — Чух го да отваря бира, щракването и изсвистяването бяха странно успокоителни.

— Следя положението — каза той.