Даринда Джонс - Петият гроб отвъд светлината

Раздразнена против волята си, казах:

— Имаш фен клуб. Нямах представа.

Напълно незаинтересован, той ме игнорира и попита:

— Срещаме ли се?

Погледнах го изненадана. Не го казах в този смисъл. Той ми беше дал ключ за апартамента си, когато се премести в съседство. Още не го бях използвала. Не бях сигурна дали съм изплашена или направо ужасена. Той все още беше главният ми заподозрян в случай с палеж. Трябваше да го помня. И все още се възстановяваше от огнестрелна рана, която получи заради мен. И бе израснал с толкова жестоко чудовище, че нямаше как да се обясни. И бе отишъл в затвора за убийство — действие, което не беше извършил, след като Ърл Уолкър все още беше жив, — защото го бях предала.

Първият път, когато зърнах Рейес Фароу, той беше редовно пребиван до безпаметност от Уолкър, когато беше на деветнадесет. Не се бях обадила в полицията — по негово желание, да, но трябваше да го направя въпреки това. Най-малкото трябваше да кажа на татко, който беше ченге по него време. Дали щеше да се промени животът на Рейес? Каква част от страданията си щеше да избегне?

Също като мен, Рейес можеше да усеща емоциите. Можеше да усети гнева, който се носеше от хората. Страх. Съмнение. Симпатия. Със сигурност усещаше моята. Осъзнах грешката си, когато изражението му се стана по-твърдо.

Той раздразнено прокара палец по устата си.

— Това в очите ти със сигурност не е съжаление.

Чух някой да вика, преди да успея да отговоря.

— Ти! — каза мъжки глас.

Погледнахме надясно и видяхме униформен полицай, който викаше с жест Рейес, а Тафт стоеше до него.

Рейес въздъхна и усетих как раздразнението му намаля. Той отново се наведе, устата му бе до ухото ми, а дъхът му топъл срещу бузата ми.

— Използвай ключа, Дъч.

Мисълта да използвам ключа за апартамента му, който ми бе дал, предизвика електрически заряд по гръбнака ми.

Той също го усети. С тихо ръмжене, излизащо от гърлото му, се обърна и тръгна към полицая. Но и аз усетих нещо. Горещината от злобния поглед на Джесика, докато ревността я поглъщаше. Обикновено в такава ситуация бих се изкикотила като ученичка, но не можех да го направя точно сега. Това ръмжене ме заля като хладна вода причинявайки още едно трептене в корема ми и трябваше да си напомня да напълня дробовете си с въздух, преди да посинея. Синьото не беше най-подходящият за мен цвят.

Когато се отвори място до Куки, забързах към нея. В целия хаос, тя някак си бе успяла да отнесе лакът в лицето. Щеше с дни да се разкарва с насинено око. И нямаше да млъкне. Опитах се да се почувствам зле, но все още бях малко шокирана. Това ми причиняваше Рейес.

— Добре ли си, Кук? — попитах, докато чичо Боб сядаше на стола от другата й страна.

Беше разтърсена и объркана. Сложих ръка върху нейните.

— Какво ще кажеш да ти донеса малко вода — каза й чичо Боб, — а вие двете може да ми разкажете какво се случи.

— Благодаря ти, Боб — отвърна тя с треперещ глас. Когато той тръгна, тя потупа бузите и врата си със салфетка, след което ме попита: — Значи, как беше денят ти?

Ето това бе Куки, която познавах и обичах. Приемаща доброто заедно с лошото, превръщайки го във възможност да израсне и доста често — да се присмее на невинните зяпачи.

Реших да продължа играта. Отпуснах глава в ръцете си.

— Денят ми беше скапан. Пак се издъних.

— Това не беше по твоя вина — каза тя, разсеяно търкайки рамото ми.

Подскочих.

— О, не, не това. Това беше изцяло по твоя вина. Пистолет? — попитах, смаяна. — Не, сериозно. Пистолет?

Тя зяпа насреща ми цяла минута, преди да отстъпи с дълга въздишка.

— Изглеждаше като добра идея по онова време.

— Тримилният остров, Кук.

— Знам. Боже. Не мога да повярвам, че не убих някого.

Само ако знаеше.

Тя махна с ръка, после продължи:

— Та, в какво се издъни?

— Издъних се на кардиологичния тест — казах, наблюдавайки разпита на Рейес. Всяко негово движение бе чисто съвършенство, всяка негова черта бе поразителна. Сякаш бе обработен с Фотошоп. Изведнъж се почувствах измамена.

— Кардиологичен тест? — попита Куки. Беше забавно да наблюдавам изкривеното й от подуването лице. — Ходила си на кардиолог?

— Да, но той отказва да ми направи открита сърдечна операция на база настояването ми, че нещо не му е наред. Според доктор Шарлатански, резултатите от всички тестове били нормални. Просто си мисля, че има нужда да го види от птичи поглед, нали знаеш? Един вид ръка да пипне.

Тя стисна устни.