Даринда Джонс - Петият гроб отвъд светлината

— Проклятие, Чарли, изплаши ме. А на сърцето ти му няма нищо.

— Да, има му. Боли. — Сръчках се с пръст в гърдите няколко пъти за драматичен ефект. — Болезнено е Рейес да е толкова наблизо. Мисля, че имам апоплексия.

— Знаеш ли изобщо какво значи това?

— Не, но звучи сериозно. Като Ебола. Или обрив.

— Ще ти се иска да имаш Ебола, когато свърша с теб.

— Какво? Какво, по дяволите, съм направила?

— Не знам, но всичко това трябва да е по твоя вина.

— Току-що каза, че не е.

— Излъгах.

— Ти си тази, която донесе пистолет на купона. — Когато тя отказа да отрази този малък слон в стаята, аз си извадих телефона и набрах един стар семеен приятел.

— На кого се обаждаш?

— Нони. Отиваш на неговите курсове. Следващият започва утре сутрин в осем часа и ти ще си там.

— Какво? — Тя се опита да грабне телефона, но избегнах нападението й, както Мистър Мияги 2 2 Мистър Мияги — герой от филма „Карате кид“. — Б.пр. избягва ударите на противника. — Не ми трябва разрешително за носене на скрито оръжие.

— Съществува нещо, наречено „безопасност при работа с оръжие“, Кук — казах, вдигнала показалец, за да я прекъсна. — А ако носиш скрит пистолет, значи ти трябва разрешително. Курсът продължава осем часа утре и седем в неделя.

Тя отново се хвърли към телефона. Пропусна.

— Това е целият ми уикенд. Имам планове.

— Маратон на „Дневниците на вампира“ не са планове.

Тя ме погледна така, сякаш си бях изгубила ума.

— Някога виждала ли си братята Салваторе? Пресвета майко на джинджифиловите курабийки. И щях да правя енчилади, които да ядем другата седмица.

Бляк! Знаеше, че от това ще ме заболи. Въздъхнах пораженчески.

— Тогава очевидно и двете ще направим огромна саможертва.

Нони вдигна, измърморвайки сърдито нещо за часа. Странно беше. Продължих напред, обяснявайки му ситуацията, докато Куки следеше всяко движение на чичо Боб. Или, добре де, попиваше всяко движение на чичо Боб. Той се консултираше с един от цивилните полицаи, а Куки очевидно намираше действията му за хипнотизиращи.

Това беше притеснително.

— Благодаря, Нони.

— В момента те мразя — каза той.

— В името на соса за печене, само девет и половина е. Кой спи в девет и половина в петък вечер? — Затворих и казах на Куки: — Вътре си.

— Фантастично. — Каза го, но не мислех, че го има предвид.

— Нали? Добре, значи, той ще ти задава доста въпроси, за да определи умствената ти устойчивост. Колко добра си в лъгането?

Тя ми се намръщи.

— Колкото си добра ти в това да стоиш далеч от неприятности.

— Гадост. Е, направи каквото можеш. Освен това ще ти даде наръчник с всички закони за оръжия в Ню Мексико. А Нони е… — Как да се изразя, без да го изкарам да звучи като фанатик? — Нони е ентусиаст. Той си носи пистолета под душа, но е добър човек и ще научиш доста. По-важното — хванах я за рамото, за да получа пълното й внимание; после я раздрусах за всеки случай — всички ще са в доста по-голяма безопасност.

Тя кимна, после поклати глава, променяйки решението си насред движението.

— Не знам, Чарли. Не мисля, че мога да стрелям с пистолет пред други хора.

— Какво мислеше да правиш с него тази вечер? Проверяваше дали Тайдуел е заинтересован да си купи такъв?

— Не, просто мислех, че като го покажа ще го накарам да се поуспокои.

— И проработи ли?

— Чарли — каза тя с остър, предупредителен глас.

— Добре, добре. Но за в бъдеще никога не вади пистолет, освен ако не мислиш да го ползваш. Така или иначе, стрелбата е само малка част от курса. Докато стигнеш до тази част, ще си напълно спокойна, когато някой ти сваля сутиена. Недей. Вярвай ми. Никога не свършва добре. Преди това, той ще мине през специфичните закони и ще ви даде сценарии от живия живот, ситуации за самозащита, с които да се упражнявате. Знаеш, ежедневните неща. — Примъкнах се по-близо до нея. — Кук, той ще те попита дали си готова да убиеш някого.

— Какво? Като сега в момента?

— Не, вероятно ще ти даде сценарий и ще попита дали би дръпнала спусъка.

— Страхотно. — Отново го каза, но се съмнявах в искреността й.

— А после ще те научи на различни техники. Как да влезеш в стая, когато там има терорист, който е нападнал хладилника ти. Какво да правиш, когато някой разбие входната ти врата с брадва. Всичко опира до това да останеш жив и да защитиш себе си и семейството си. — И виждайки я как унесено се взира в пространството, добавих: — Ще се справиш, Кук.

О, да, онова специално място в ада изглеждаше все по-вероятно да е мое с всяка изминала минута.