Джоузеф Лало - Белязана

Вървейки, тя размишляваше над избора си. Съветът на човек, който бе знаел за възгледите й относно войната, едва не бе причинил смъртта й. А сега правеше същата грешка.

Баща й би се навъсил. Мислите й се насочиха към него. За последно бе виждала лика му дори по-отдавна от майчиния. Трябваше да се напрегне, за да си припомни чертите му. Войник, връщащ се у дома за не повече от няколко седмици, преди службата отново да го призове. Но пак бе намерил време да й предаде някои от най-ценните уроци. Макар да бе на не повече от шест, когато за последно бе говорила с него, той се бе погрижил тя да притежава известна представа за характера на реалността. Разказваше й истории за приключенията си, неизменно завършващи с наставление. Бе я научил да обръща внимание и да се учи от грешките си.

Прогони спомените с тръсване на глава. Тези дни бяха минало, твърде болезнени за припомняне.

Възползвайки се от оформилата се празнина, вбесяващите думи на свещеника бързо изникнаха в ума й. Миранда отново разтърси коси. Трябваше й нещо, което да отдалечи мислите й от гнева и болката.

— Тъй значи, Крайдол и Ренак. На еднакво разстояние от църквата. Кои други от посетените от мен градове споделяха църква? Лукаст и Мърток… Скел и Марна… — замисли се на глас тя.

Скриви лице в гримаса, тъй като това не се оказа достатъчно да прокуди свещеническите думи от главата си.

— Крайдол! — насили ума си Миранда. — Откъде ли е дошло името? Дали се намира край дол?

Продължи да насочва ума си върху тази и други удобно безполезни теми и през остатъка на самотното, мразовито пътуване. По времето, когато се намираше в мрачната, опушена крайдолска кръчма, вече бе изчерпала и последните безсмислици. Табелката над вратата оповестяваше мястото като „Гущеровият бокал“ — име, с което й се щеше да бе разполагала по време на пътуването насам, за да размишлява над него. Със сигурност щеше да запълни поне няколко минути. Уханието на печено месо и изкусителното кълколене на наливано вино твърдо изложиха на дневен ред празния й стомах.

Масите в шумното помещение бяха отчасти запълнени. Докато диреше място за сядане, Миранда усещаше очи да се взират в нея на свой ред. Погледът й премина лицата на поне дузина млади мъже, които бяха прекалено здрави и млади, за да не присъстват на фронтовата линия. Явно всеки от тях бе открил някакъв начин — очевидно непочтен — за да избегне задължителната служба. И сега пиеха и се смееха тук, клеймосвани като престъпници заради това, че са избрали да живеят. Сред колекцията лица се открояваше една подозрителна на вид фигура, седяща в един от мрачните ъгли, все още обгърната в сиво наметало. Почти всеки от присъстващите носеше подобен плащ — раздавани безплатно от краля като знак на благоволение към унизените маси.

Когато най-накрая откри място, което прецени за достатъчно подходящо, Миранда побърза да го заеме.

Избраната от нея позиция се намираше на бара, където биваха сервирани питиета. Чиния и нож върху плота указваха, че там ще може и да се нахрани. Столът не бе от най-удобните, но пък имаше няколко празни места между нея и най-близкия клиент, което й вдъхваше известно успокоение. Седна и зачака вниманието на кръчмаря.

Стомашните протести, които не й позволяваха да забрави, че още не е обслужена, отброиха няколко минути. Един поглед я осведоми, че кръчмарят бе потънал в изключително оживен разговор с грубоват клиент. Между двамата съществуваше очевидна прилика. Реши, че най-вероятно са братя, затова не ги прекъсна. Несъмнено щеше да я обслужи скоро. Видял преминаването на тази мисъл през главата й, гъст облак пушек се опита да стори същото, но успя единствено да се завихри около лицето й. Миранда едва не се задави. Изви насълзени очи към източника на гнусния дим.

Зад нея старец с превръзка над дясното око издаде дълъг, хриплив звук, нещо средно между кашлица и кикот. Избликът му продължи притеснително дълго, раздиращ тялото му. Бе захапал дълга и тънка лула, внимателно вклинена между двата зъба, които имаше в устата си. Полуизгнилите зъбоци бяха използвани да стискат мундщука тъй често, че се бяха раздалечили, за да му направят място. Тя потръпна, когато втори, още по-силен изблик раздалечи устните му достатъчно, за да потвърди подозренията й относно самотността на двата зъба. До стареца седеше мъж, който напрегнато се взираше в нея. Сякаш не беше спал от дни. На рамото му бе кацнала някаква проскубана птица. Зашепна нещо на пернатото, с което предизвика нов, хрипкав кикот от страна на спътника си.