Джоузеф Лало - Битката при Верил

Дийкън счупи печата.

Избрани — зачете той. — Понастоящем съм сигурен, че съм си спечелил враг в лицето на всекиго от вас. Това трябваше да се очаква. Ако вестоносецът е последвал инструкциите, тези страници биват четени в присъствието на всички ви. Ако не, слушайте внимателно и действайте бързо. Вярвам, че Лейн е бил покварен по някакъв начин. Не му позволявайте да вземе приложения меч, освен ако не сте сигурни, че е самият той. Също така, ако трябва да се изправите срещу него, не използвайте някое от другите оръжия. Ако паметта не ме лъже, смъртта на Избран от ръката на друг ще доведе до гибелта и на двамата, а употребата на някое от тези оръжия означава неизбежна смърт за противника, освен ако не се срещне със свой събрат.

— Еха. Дезмър е умен — каза Айви.

Приемайки, че нещата са се развили добре, този вързоп съдържа нещата, които смятам за най-прекрасното си дело. Ако трябва да ме убиеш, Лейн, стори го с този меч. За мен би представлявало чест да загина по такъв начин — продължаваше Дийкън, докато асасинът вдигаше въпросния меч. — Направих подобен за Тригора преди много години, който й дадох като подарък. Краткото време, през което се ползвах с доверието на д’кароните, ми позволи да го подобря неизмеримо, както и само за фракция от времето, което смятах за възможно. Кристалите в острието ще извличат енергия само от д’кароните и техните създания. Веднъж съхранена, откраднатата сила може да бъде използвана за прилагането на някой от петте ефекта, които съм гравирал върху дръжката. Смятам, че понастоящем Дийкън трябва да е в състояние да ги обясни.

Приложил съм оръжие за Айви. Отне ми известно проучване заради чудатостите й, но в крайна сметка се спрях върху модифицирани катари. Два двуостри кинжала с право острие и хоризонтална дръжка. За кратко и по причини, които скоро ще се изяснят, нарекох ги Душенокти. Доколкото зная, тези оръжия са уникални по своя характер — както и трябва да бъде — но въпреки това смятам, че ще й служат добре. Ефектите на някои от уникалните заклинания, които вложих в тях, ще бъдат наистина интересни.

Накрая идва жезълът. Миранда несъмнено се е показала като достойна да го притежава и аз съм й вечно задължен за предоставянето на причина да изработя нещо подобно. Притежава три д’каронски кристала, обработени да реагират в по-гъвкав начин. Зареждането им не е съвсем просто, но съм убеден, че Миранда ще усвои процеса за незначително време. Притежава и две гнезда за фокусиращи кристали, макар за съжаление да успях да изработя само един кристал, който сметнах за достоен за влагане. Смятам, че жезълът ще ти се стори далеч по-добър от всичко, което си използвала досега, без значение, че не е постигнал пълния си потенциал.

Осъзнавам, че сте петима, но недостигът на време и информация ме лиши от възможността да екипирам останалите. Особено съм натъжен, че не успявам да подпомогна Етер, метаморфа. Изработката на оръжие, което да е от полза за безбрежните й умения, би било най-връхното предизвикателство. Ако съм изтълкувал събитията правилно и прихванатата от мен информация е достоверна, драконът е бил съживен, което искрено се съмнявам, че може да бъде обяснено по друг начин, освен с намеса на небесното — от което произтича статута й на Избрана. Колкото и интересно да е проектирането на нещо, съобразено с драконовата физиология, наличното време не позволяваше и това. Предоставил съм спомагателни оръжия, както и защитни одежди.

Прилагам и няколко бележки, които Дийкън несъмнено ще оцени. Желая ви целия късмет на света, приятели.

— О-о — възкликна Айви, отворила широко очи, докато си вземаше оръжията.

Всяко представляваше острие, дълго колкото половината й ръка и малко по-широко от юмрука й, прикачени към скоби. Те обхващаха ръката й, поставяйки основата на острието до кокалчетата. Остриетата следваха линиите на ръката, продължавайки ги, докато накрая се изтъняваха до остър ръб. Подобно на всички Дезмърови оръжия, остриетата сияеха като огледало и бяха покрити с деликатна мрежа магични символи и щрихи. Освен това във всяко от остриетата бе поставен малък, прозрачен кристал. Айви пробно разсече няколко пъти въздуха.

— Еха — каза тя с широка усмивка. — Страхотни са. Сякаш не нося нищо. И са тооолкова красиви. Вижте камъка! Променя си цвета!

Кристалът действително бе придобил отчетлив жълт оттенък, задълбочаващ се едновременно с вълнението й. Промяната му бе съпроводена с изменение в самото острие. Острият като бръснач ръб придобиваше набран вид, напомнящ черупката на екзотично морско създание. Айви наблюдаваше с удивление и възхита.