Джоузеф Лало - Обединени от божества

Лейн наблюдаваше от другата страна на огъня с поглед, който указваше, че знае как се чувства тя.

— Никога не бях отнемала човешки живот преди. Никога. Сега го сторих, без да постигна нищо. Бедният човек трябваше да умре, защото бях прекалено глупава да съзра истината — с треперещ глас продължи девойката.

— Да. Убедена съм, че го смяташ за потресаваща трагедия, но ни спести емоциите си за друг път — подмина това Етер. — Настоявам за отговор.

— С риск да те разгневя повече, почитаема Избрана, струва ми се, че би било по-удачно аз да задоволя любопитството ти, докато Миранда… — поде Дийкън.

— Вече те предупредих веднъж — сурово изрече Етер.

— Всичко е наред. Дължа им обяснение — сковано каза Миранда.

И тъй тя започна да си припомня историята — история, за която тая пламенната надежда, че ще достигне и до вас. Тя започва от мига, в който останалите смятаха, че животът на Миранда е приключил, в най-дълбокото ниво на Димънтовата менажерия. Ако имах сили, не щях да почивам, дордето и последното слово не бъдеше вписано. Но уви, годините превиват раменете ми. Имате думата ми. Щом следващият стилус заработи, остатъкът също ще бъде предаден. Истината е прекалено важна, за да бъде захвърлена в забравата на вековете.

Пища (рус.) — храна. — Бел. cattiva2511.