Джоузеф Лало - Обединени от божества

Алебардата му описа бавен, широк размах, накарал я да отстъпи. Тогава Епидим бързо я заобиколи, умело отбягвайки атаката й. Изтощението на Етер бе започнало да проличава. Нападенията й ставаха по-чести и излъчваха отчаянието, което генералът бе очаквал. Направи още няколко крачки, наблюдавайки с широка усмивка как тя променя позицията си, за да компенсира. Отлично. Мълниеносно запрати оръжието си напред, изстрелвайки заслепяваща струя енергия, блъснала я право в гърдите. Етер полетя като комета, разбивайки стената зад себе си.

Чул пукота, Лейн приклекна и сграбчи ценния си товар, претърколвайки се настрани, миг преди служилата му за отбрана стена да се разбие. Озова се обграден от плащове. Два го сграбчиха за ръцете. Друг го стисна за гърлото. Малтропът се замята, но хватката им бе прекалено силна. Сред отломките на стената се изправи Етер. Бе обсипана с пукнатини, едва се държеше на крака. Когато и последните парчета от удара се посипаха на земята, Епидим прекрачи през дупката. Огледа делото си, усмихвайки се на купчината отломки и проблясъка на строшени фенери от близка витрина.

— Трябва да ми благодарите. Днес ви преподадох важен урок от изкуството на войната. Победата в един удар изисква не само мощ, но и планиране — подразни ги генералът.

Рязко и внезапно движение от страна на Лейн изтри усмивката от лицето му. Асасинът застъпи ръба на един от плащовете и освободи ръката си. Сетне съумя да блъсне другия в локва пламтящо лампено масло. Плащът бързо лумна и няколко мига пищя, преди да се отпусне безжизнено на земята. Това бе достатъчно за Лейн да си върне меча.

Останалите плащове, както и неколцина от оцелелите близници, най-накрая успели да достигнат до целта си, започнаха да се спускат към Лейн, но Епидим ги спря с мисъл.

— Чуй ме, Лейн. Много добре зная, че по-скоро би умрял, наместо да допуснеш да бъдеш пленен, както и по-скоро би пожертвал собствения си живот, отколкото да изгубиш онзи на деликатното създание в краката ти. Уви, заповедите ми са пределно ясни. Докато не бъдат постигнати определени критерии, трябва да бъдете заловени живи. Всички. Вероятно бих могъл да те надвия. Вероятно би могъл да ме победиш. Нито едно от двете не би могло да се случи, преди скъпоценната ти Айви да угасне. Самият й живот се излива в нозете ти. Всяка капчица кръв е незаменима. Използвай логиката, асасине. Позволи ми да я взема. Аз ще я излекувам, а ти ще избягаш. И двамата ще изпълним по-важната си цел. Инак и двамата ще се провалим — разсъждаваше Епидим.

— Не го слушай, Лейн. Убий го — нареди Етер. Мъчеше се да остане изправена, притисната от тежестта на собствената си скална форма.

— Тя я иска мъртва. Знаеш това — оспори генералът.

Оръжието на Лейн леко се сведе. Очите на Айви бяха втренчени в него, изцъклени и потрепващи. Асасинът си пое дълбок дъх, затворил очи. Сетне издиша, отвори ги и стисна по-здраво меча.

— Тъй да бъде — въздъхна Епидим, вдигайки алебардата си за предстоящата битка.

Приготви се да нанесе удар по упорития герой, но нещо го накара да спре. Все още издигнал оръжие, д’каронът плъзна очи наоколо. Духаше силен вятър, по-силен от досегашния. Продължи да се усилва. Имаше нещо друго. Усещане. Присъствие. Премести алебардата и отсечено я заби в земята.

Вълна черна сила се разля от дръжката. Точно преди да достигне Айви, нещо я спря. Раздели се, подобно на вода, срещнала камък. За частица от секундата нещо друго бе видимо, сякаш воал бе отместен от лек ветрец.

Случилото се след това протече със скорост, която малцина бяха в състояние да проследят. Потръпващата мъгла бе привлечена от някаква невидима сила и изчезна изцяло. Ослепителен проблясък ги накара да извият поглед. Леденият вятър се втурна, веейки от всички посоки. Мъчейки се да възвърне зрение след ярката светлина, Епидим зърна две фигури пред себе си. Всяка бе обвита в девственобял плащ, а качулки закриваха лицата им.

Едната държеше парче от жезъл, приютило кристал, лък на едното си рамо и колчан стрели на другото. Втората стискаше кристал в едната си ръка и странно, двуострийно оръжие в другата. Садистична усмивка разцъфна върху лика на Епидим, а в очите му блесна намек за чернотата, която се таеше в душата му.

— И бяха петима — изрече той с гласа на насъскан звяр. — УБИЙТЕ ГИ! НЕ ПОЩАДЯВАЙТЕ НИКОГО!

Войниците се втурнаха. Епидим се обърна към отвора, който бе пробил в стената преди мигове, хвърляйки се през него. Същевременно повдигна оръжието си. Ивица непоносима светлина се издигна към небето, разпръсквайки се над града и обгръщайки стените. Потрепваща бариера се издигна наоколо. Трима близници последваха господаря си, който отърча нанякъде.