Джоузеф Лало - Обединени от божества

Наместо да бъде обгърната както преди, тя се стрелна надалеч. Бе последвана. Метаморфът се понесе из въздуха с цялата грациозност, която позволяваше настоящата форма.

Неспирният порой удари, сипещ се върху църквата от всички страни, престана изцяло и внезапно при призоваването на създанията в защита на господаря. Лейн тихо отдели една от дъските и надникна навън. Съществата — всички до едно — бяха заети да преследват един от съвидниците си. Лесно бе да се види защо. Като никога метаморфът да употреби разумно силите си. Извърна се да помогне на Айви.

Сграбчи здравата й ръка и я изправи на крака. Загубата на кръв беше започнала да й влияе, трябваше да напряга сили, за да поддържа равновесието си. Очите й бяха натежали. Ако нещо не се направеше за раните й, скоро щеше да изгуби съзнание. Сетне щеше да последва и смърт.

Айви се препъна, едва не падайки. Лейн я улови, но насред настъпилата тишина това не остана нечуто. Умълчаните и сгъчкани местни отново зашумяха от гняв и страх. По-храбрите вече запалваха фенери и се отправяха към стълбите.

Лейн бързо разшири отвора. Времето бе срещу тях, вече нямаше смисъл да пазят тишина. Когато дупката стана достатъчно голяма, та през нея да може да се пролази, асасинът опита да изведе Айви на тесния перваз. Главата й едва бе надникнала през разрушения прозорец, когато полъх на леден въздух и поглед към главозамайващата височина извикаха спомена от принудителния й полет само преди минути. Тя се отдръпна, отказвайки да го изживее отново. Трясъкът на отворена врата я сепна. Обърна се към звука, а Лейн пое нещата в свои ръце. Мятайки Айви през рамо, той се хвърли през отвора, хващайки се за ръба и спускайки се колкото се може по-внимателно.

Не беше достатъчно внимателно. Айви проплака от болка, когато достигнаха земята. През отвора надникнаха глави. Лейн усещаше погледите им върху себе си. Бяха забелязани. И двамата. Обърна се и насочи очи към западния хоризонт. Трябваше да избяга, да намери подслон, сетне да превърже раните на Айви. Дори да е твърде късно.

Раненото създание мълвеше неразбираеми реплики да бъде внимателен и да я предупреждава, когато опитва подобни неща. Асасинът загърби всичко, което бе усвоил, което се бе превърнало в негова втора природа. Сега не беше време за прикриване. Нямаше време за предпазливост. Последната истинска надежда за вида му умираше. Това не биваше да бъде допуснато. Не и докато все още си поемаше дъх.

Високо в небето Епидим наблюдаваше как Етер се стрелва между сгради, над покриви, през арки. Останалите драгойли, тромави в сравнение с нея, се блъскаха в стени и един в друг. В ума му изникна мисъл, накарала го да извие очи към земята. Край сразеното тяло на бившия му драгойл, проснатата снага на Тригора слабо се раздвижваше. Когато един поглед нагоре потвърди, че метаморфът е ангажиран в другия край на града, Епидим насочи чудовището си на изток. Слизайки небрежно, той се приближи до немощния си съюзник и загледа как се мъчи да се изправи на крака.

— Метаморфът… — предупреди Телоран.

— В момента си има занимавка. Изненадваш ме. По принцип не се оставяш да те заблудят лесно. Аз би трябвало да зная.

— Спести си подигравките… Ами останалите?

— Когато ги оставих, бяха се свили в църквата — рече той. — Проектът на Димънт е ранен. Проследяването им няма да представлява трудност.

— Ако смяташ, че Лейн е лесен за проследяване, значи не си научил нищо от мен. Той притежава достатъчно умения, за да надмогне всяко ограничение. Трябва да го откриеш, преди да е напуснал града.

— Работата в тази насока вече е задействана. Лично ще се погрижа, веднага щом по-голямата заплаха бъде неутрализирана. Силата на Етер ме притеснява и… усети ли това? — рече той, нещо привлякло вниманието му.

Тригора хвана болящата я глава.

— Нищо не усетих. Къде ми е мечът? Ако нямаш намерение да го потърсиш, ще го сторя сама.

— Протаках прекалено дълго. Време е да се оттеглиш. Не мога да рискувам присъствието ти тук. Не и при тези обстоятелства — внезапно реши Епидим.

— Не и докато Лейн е толкова близо. И не и когато се изправяш срещу трима Избрани — възрази Телоран.

— Бих спорил, но наистина не разполагам с време. Това е предпазна мярка, която трябва да предприема — рече той.

С умело движение издигна алебардата си и удари все още слабата Тригора. Ударът бе придружен от проблясък в острието, издал заклинание, целящо да подсигури желания ефект.