Джоузеф Лало - Обединени от божества

Не бе нужно да казва повече. Миранда знаеше какво трябва да бъде сторено. Докато Епидим се катереше по чудовищния звяр, двамата магьосници атакуваха. Същото стори и противникът им. Създанието се стрелна по земята като насекомо. Зъбатите шипове, служещи му за крака, разсичаха камъните като глина. Движеше се тромаво, в бавни, дълги стъпки, но разкрачът и размахващата се опашка оставяха впечатлението, че се намира на всички места едновременно. Дийкън и Миранда се разделиха, надявайки се да раздвоят вниманието му.

Дийкън се държеше близко до сградите. Неспирно обсипваше Епидим с магии от всякакъв тип, но злокобният магьосник не им обръщаше внимание или ги унищожаваше преди да са го достигнали. Язденият от него звяр — ако нещо подобно можеше да бъде наричано така — обърна гръб на Дийкън, заплашвайки го с опашка. Главата си насочи към Миранда. Непропорционално дългият израстък се виеше сякаш със собствен разсъдък. В един миг профучаваше с дълъг замах, в следващия се стрелваше като скорпион. Бе по-бърза от него. Много по-бърза. Всеки удар биваше отразен на косъм от набързо издигнат магически щит, но замахванията го натрошаваха, сякаш физическите атаки влияеха и на магията. А атаките ставаха все по-силни.

Дийкън знаеше, че ако иска да получи надмощие, трябваше да го забави. Да го обездвижи. Но как?

Миранда бе измъчвана от далеч по-големи тревоги. Главите, бълващи обединения си дъх, запращаха вихрушки черна мъгла. Умели повеи вятър защитаваха девойката, но градината бързо се изпълваше с мрачния облак. Насъбираше се в съскащи облаци сред калдъръма, а и всеки миг оставаше все по-малко свеж въздух, който да бъде използван за прогонване на опасността. Въздухът около нея се пропиваше. Усещаше как дразни кожата й. Земята бе твърде опасна. Трябваше да се издигне във въздуха.

С все сила подскочи, примесвайки цялата левитация, която можа да създаде. Скокът се превърна в бавен летеж към покривите. Натрошените глави се стрелнаха, опитвайки се да я захапят, но девойката рязко се дръпна назад. Творението понечи да се стрелне отново, но внезапно спря.

Епидим се извърна да види какво го възпира. Един от краката на създанието бе потънал в земята. Почвата под другия заден крак се вкишавяваше, губейки твърдостта си, разделяйки се като течност. Тъмният магьосник осъзна какво предстои и заповяда на творението си да изтегли крака си, но Дийкън бе по-бърз, превръщайки размекнатата твърд не в смес от камък и пръст, каквато бе представлявала преди, а в плътна скала. Нозете бяха вклещени здраво. Докато Епидим насочваше алебардата си, за да се разправи с този новопоявил се, във въздуха просъска стрела, пронизала и без това зле наранената му ръка, напомняйки му за главната цел.

Битката се проточваше прекалено дълго. Трябваше да елиминира един от героите сега . Нареди на чудовището си да продължи напред. Главите се протегнаха и щракнаха с челюсти към Миранда, която приготвяше нова стрела. Мощна струя миазма изригна към нея, но вихър го запрати обратно към Епидим. Отвратителната мъгла заглозга тялото му, но генералът не обърна внимание. Миранда бе прекалено важна цел, за да се провали. С отвратителен пукот задните крака на звяра се отчупиха, позволявайки на чудовище и ездач да се стоварят върху сградата, върху която стоеше момичето. Слабите стени се огънаха, остарелият покрив полетя надолу.

Миранда се втурна към ръба и скочи към съседния покрив, изгубвайки стрелата си. Приземи се върху наклонените керемиди, хлъзвайки се и мъчейки се да се задържи. Накрая успя да се закрепи и се изправи, обръщайки се с лице към съборената сграда, сред която небалансираното създание се мъчеше да се задържи на непълните си крака. Някакво движение привлече вниманието й. През строшения покрив видя ужасена жена да се мъчи да избяга от рушащата се къща. Очите на Миранда се плъзнаха из града. Черната киселина разяждаше стени, улици и покриви. Бедните обитатели на този град губеха домовете си. Животът им бе застрашен.

Хванала лъка в едната си ръка и жезъла в другата, девойката затвори очи и разтвори ума си, привличайки облаците, както бе сторила на водния изпит в Ентуел. Насочвайки действието си със знание и цел, без да става дума за значително увеличената сила, момичето привлече и умножи облаците за секунди. Миг по-късно проблесна мълния, разнесе се гръм и върху града се изсипа порой. Отваряйки очи, Миранда видя беснееща буря. Водата потуши и отми черната мъгла.