Майте Карранса - Кланът на вълчицата

— Съжалявам, Анаид, нямам нищо против майка ти, само срещу нейната показност и нетактичност. Този неин маниер сама да си създава неприятели, да привлича вниманието на всички върху себе си. Нали ме разбираш?

— Искаш да кажеш, че изчезването й е вследствие на интервюто по интернет? — попита Анаид с нескрита ирония.

Гая съжали, че не си бе затваряла устата преди малко.

— А, не… аз… ъъъ… просто не ми обръщай внимание. Знай обаче, че много уважавах баба ти Деметер. Тя беше истинска дама.

Елена я хвана за ръцете.

— Кажи ми, Анаид, чу ли нещо през нощта? Нещо усети ли… някакво предчувствие… за нещо лошо, както когато…

Анаид отсече рязко и категорично, без дори да се запита кое й вдъхна толкова сила да отговори с такава непреклонност и увереност:

— Майка ми не е мъртва.

Гая и Елена въздъхнаха облекчено. Увереността на Анаид не оставяше място за никакво съмнение.

— Откъде знаеш?

— Знам го, и толкоз.

Елена седна и за кратко се замисли.

— Нека направим така. Ние двете ще ти помогнем да намериш Селене, но и ти трябва да ни помогнеш. Преди всичко и на първо място ще те помолим нещо, което е изключително трудно за любознателно момиче като теб.

— Какво например?

— Да не задаваш въпроси.

Анаид преглътна мъчително. Трябваше й поне един сериозен довод, за да се убеди, че дискретността й можеше да е от полза за откриването на Селене.

— Да не се е забъркала в нещо?

Елена и Гая се спогледаха и кимнаха утвърдително.

— Да, така е.

— Добре, тогава приемам. Няма да питам. Какво е второто условие?

— Да не говориш с никого по въпроса, с НИКОГО. Разбрано?

Анаид кимна. Поглъщаше жадно думите на Елена. Търсеше да се захване за нещо, което да я накара да повярва, че за изчезването на Селене има някакво логично обяснение. Така и стана.

— А каква версия да измисля за пред хората от Урт?

— Ще кажем… ще кажем, че Селене е тръгнала на пътешествие. За Берлин, да речем. Как ти се струва?

Анаид одобри идеята.

— А междувременно?

— Междувременно аз поемам грижата за теб — обяви Елена.

— Къде ще спя?

— Ами… заедно с…

— Не мога да спя с Рок в една стая? — изписка едва ли не отчаяно Анаид.

— Защо не? Нали сте приятели.

Анаид почувства, че й прилошава. Най-лошото, което изобщо можеше да й се случи, беше не толкова изчезването на майка й, колкото насила да я подложат на най-голямото унижение в живота й — да спи в една стая с Рок.

— Не, не сме приятели.

— Ами… тогава това ще ви помогне да се сближите. Какво ще кажеш?

— Какво да кажа? Кошмар!

Елена изохка и притисна корема си с ръка. Анаид я изгледа внимателно. Да, наистина, огромният търбух на Елена нещо се бунтуваше. Сигурно пак беше бременна.

За да успокои гузната си съвест, Гая изпъна вдървено ръка да я погали по косите — опит за близост, който от нейна страна означаваше огромно усилие.

— Хайде, ще те придружа до вас да си вземеш нещата, но преди това хапни нещо, днес сигурно и залък не си слагала в устата.

И тя извади студено пиле със зеленчуци и й го притопли на печката, за което, въпреки че мразеше зеленчуците, Анаид й бе искрено признателна. Не беше яла нищо от снощи.

Анаид предъвкваше бавно крокета, като мислено се молеше това й занимание да продължи с часове. Чувстваше, че няма сили да вдигне поглед от чинията и да издържи осемте чифта очи, вперени в нея.

Това усещане бе ново.

Беше обект на любопитството и център на вниманието на седемте деца на Елена и на съпруга й.

— Виждате ли как се храни Анаид? Бавно, на малки хапки, като сдъвква добре храната, без да говори с пълна уста, без да се оригва или да трие мазните си пръсти във фланелката… Така се държат добре възпитаните деца.

На Анаид й идваше да потъне в земята от срам. Мъжът на Елена не спираше да говори за нея, като че ставаше дума за шимпанзе от непозната досега разновидност.

Елена се помъчи да отклони разговора:

— Хайде, стига. Оставете я вече на мира. Рок, реши ли вече как ще се маскираш за тържеството у Марион?

Рок отговори без желание:

— Тайна. Не мога да кажа.

Анаид не беше поканена и като се сети за това, крокетът заседна на топка в устата и без малко да я задави. Започна да се изнервя. Беше повече от очевидно, че Рок не желае да говори за това, как ще се маскира, не за друго, а защото тя присъстваше на масата. Къде й беше акълът на Елена? Не разбираше ли, че с Рок бяха като куче и котка? Какво се пънеше да ги сприятелява на всяка цена, и то без да ги пита дали го искат, или не?