Майте Карранса - Кланът на вълчицата

— Елена, ти ли си? Аз съм, Гая. При мен е Анаид, която твърди, че Селене е изчезнала… Злополука ли? Каква злополука? — И се обърна към Анаид: — Елена казва, че си пострадала при злополука, блъснала те е кола тази сутрин.

Анаид мислено наруга Рок и Марион, и всичките си съученици.

— Нищо ми няма, дори не ме удари.

Гая затвори телефона, втренчи се в Анаид и внезапно изпита жал към нея. Беше сам-самичка, а бе преживяла толкова нещастия, едно след друго… Но както и да е… Нямаше намерение да анализира грешките на Селене. В края на краищата Анаид беше дъщеря на Селене, а не нейна. Хвърли поглед на ученическите работи, които проверяваше, после към огъня и не успя да потисне гримасата на досада от проблемите, които вероятно тепърва щяха да се струпат на нейната глава, каквото и решение да вземеше.

— Сега ще дойде Елена и ще те заведе у тях.

Анаид се ококори изненадана.

— Трябва да отидем до полицията.

— Не! — неочаквано рязко извика Гая.

После, като видя нежелания ефект, произведен от реакцията й върху Анаид, се впусна в обяснения и оправдания:

— Представи си, че има някакъв проблем… че се е оплела в някаква каша или се е забъркала с… някого. Ще стане голям скандал. Сами ще я потърсим.

— Но…

— Майка ти не е много добре с главата, върши какви ли не глупости. Нали не искаш да те сочат с пръст по улиците?

Анаид замълча. Знаеше, че Гая, макар и приятелка на Селене, завиждаше на майка й. Завиждаше й за буйната гъста коса — огненочервена и къдрава, за дългите й изваяни крака, завиждаше на обаянието и на освободеното й непринудено държание. Не беше необходимо да си прекалено умен, за да си дадеш сметка, че Гая, фалшиво порядъчна даскалица, би продала душата си на дявола, за да бъде като Селене.

Елена, библиотекарката, която снабдяваше Анаид с детски и тийнейджърски книги, пристигна, пухтейки, задъхана под тежестта на наднормените си килограми. Анаид се притесняваше в нейно присъствие, понеже винаги се затрудняваше да различи кога е бременна, кога е току-що родила и кога не е нито едното, нито другото. Ако не бъркаше в сметките, Елена трябва да имаше вече седем деца, всичките невръстни. Най-големият беше Рок, а на Анаид перспективата да живее с него под един покрив й се стори истинско наказание. Той ходеше, залепен като гербова марка за баща си, ковача на селото, як мъж, със затворен характер, с тъмни коси и мургаво лице. С Рок неведнъж бяха играли в гората и се бяха къпали заедно в речните вирове. Но тогава бяха малки. Сега той имаше мотоциклет, носеше дънки, плътно прилепнали към тялото, наскоро си беше направил пиърсинг на месестата част на лявото ухо, всяка събота ходеше до града и ако се срещнеха случайно, веднага извръщаше поглед на другата страна, също като останалите, като почти всички.

Елена, за разлика от Гая, беше мила жена и първото, което направи, бе да прегърне Анаид и да я задуши с целувките си.

— Разкажи ми, хубавелке моя, какво точно стана?

— Тя нищо не знае — прекъсна я Гая.

— Все нещо може да ни подскаже, някаква следа, нещо, което не ни е известно…

Гая кипеше от възмущение:

— Знаехме, и ти, и аз, и всички го знаехме. Знаехме, че рано или късно ще се случи.

— Не бързай с изводите.

— Какво искаше Селене? Не стана ли точно това, което сама си търсеше? С късите си полички и предългата си буйна коса, яркочервена и къдрава, която развяваше във всички посоки? Какво целеше с всичките тези репортажи по интернет, с това, че се оставяше да я снимат и да я интервюират в дома й, та и в ателието й, с нейните съмнителни и подлежащи на оспорване изказвания за света на комиксите и с това, че си позволяваше да критикува известни публични личности? А какво да кажем за безбройните глоби, наложени за превишена скорост? А за скандалните й напивания пред очите на всички?

Елена я прекъсна ужасена:

— Гая, моля те, не пред Анаид. Овладей се.

Гая отдавна трупаше негодуванието си. Вече не издържаше и имаше желание да изригне, да изхвърли всичко премълчавано, затова не успя да потисне язвителната си забележка:

— Егото й я погуби.

Анаид се почувства задължена да я защити:

— Селене е специална, различна е… и аз я обичам.

Злостните нападки на Гая я подтикнаха да прояви храброст, дадоха й смелостта да се противопостави, но същевременно я накараха да бъде предпазлива. Анаид реши, че с никого няма да сподели информацията, която бе събрала за последните действия на майка си.

Осъзнала, че е сбъркала, Гая се смути. Не понасяше Селене — самовлюбена нарцисистка, и не можеше да повярва, че бедното момиче, което бе пренебрегвала и оставила в собствената си сянка, забравено и забутано в ъгъла като стара мебел, сега излизаше в нейна защита. Въздъхна.