Рейчел Хартман - Серафина

— … капсулиран майчин спомен. Не зная какво точно ти е показала, но съм уверен, че намерението й бе да разбереш истината за мен и за самата нея.

Той беше дракон и брат на майка ми. Не бях се осмелила да правя заключение за това, какво беше тя, но Орма успя да ми го втълпи. Наведох се от леглото и повърнах. Вуйчо ми чистеше зъбите си с един от ноктите на ръката си и се взря в пихтията на пода, сякаш тя щеше да му подскаже какво и колко знаех.

— Не очаквах, че ще дойдеш на шествието. Намерението ми не бе да научаваш за това сега… или когато и да било. Баща ти и аз имахме уговорка — каза той. — Но не можех да оставя тълпата да те прегази. Не съм много сигурен поради каква причина.

Това беше всичко, което чух от обясненията му, защото бях завладяна от видение.

То не бе спомен на майка ми. Този път бях самата аз, макар и в безплътна форма, и наблюдавах под себе си оживен пристанищен град, сгушен в клисурата на две крайбрежни планини. Аз не просто го виждах: можех да усетя миризмата на риба, подправките на пазара, както и соления дъх на океана по нематериалното си лице. Реех се в чистото, синьо небе като чучулига, кръжах над белите куполи и кули и се носех плавно над оживените докове. Бях привлечена от тучната градина на един храм, изпълнена с шадравани и разцъфнали лимонови дървета. Там имаше нещо, което трябваше да видя.

Не нещо, а някой. Малко момче, вероятно на около шест, се беше провесило с главата надолу от тънко смокиново дърво като плодояден прилеп. Кожата му беше кафява като на изорана нива, косата му като пухкав тъмен облак, а очите ведри и ясни. То ядеше един портокал, парче по парче и изглеждаше напълно доволно от себе си. Погледът му беше интелигентен, но минаваше през мен, все едно бях невидима.

Дойдох на себе си само колкото да си поема дъх и отново бях разтресена от още две видения в кратък промеждутък. Видях един мускулест самсамски планинар, който свиреше на гайда на покрива на една църква, а после придирчива възрастна жена с дебели стъкла на очилата, която гълчеше безпощадно готвача си, защото сложил твърде много кориандър в яхнията. Всяко видение засилваше главоболието ми — празният ми стомах не можеше да избълва нищо повече.

Цяла седмица останах на легло — виденията се появяваха толкова начесто, че ако само се опитах да се изправя, моментално рухвах под тежестта им. Виждах уродливи и деформирани хора: мъже с брадавици и птичи нокти като на пуйка, жени със закърнели крила, както и голям, подобен на плужек, звяр, който се киснеше в кално блато. Преграквах от викове при техния вид и се въртях в потните си завивки, плашейки мащехата си.

Горната част на ръката и корема ми ме сърбяха, изгаряха и сълзяха, образувайки твърди корички. Аз яростно ги разчоплях, което само ги влошаваше.

Имах треска — не можех да задържа храна в корема си. Орма стоеше до мен през цялото време, а аз позволих да ме завладее илюзията, че под кожата му, под кожата на всички, нямаше нищо, освен куха празнота и тъмно, черно небитие. Той нави ръкава ми, за да погледне ръката, но аз извиках, защото помислих, че ще обели кожата ми и ще види празнотата под нея.

До края на седмицата възпаленият обрив по кожата ми се беше втвърдил и започна да се бели, разкривайки ивица от бледи, заоблени люспи, все още меки като на новоизлюпена змия, които се спускаха от вътрешната страна на китката до външната страна на лакътя. По-широка ивица опасваше кръста ми като пояс. Когато ги видях за първи път, плаках, докато не ми призля. Орма седеше напълно неподвижно до леглото — тъмните му очи не примигваха и той се отдаваше на своите неразгадаеми драконови мисли.

— Какво да правя с теб, Серафина? — попита баща ми.

Той беше седнал зад бюрото си и нервно ровеше из някакви документи. Аз седях от срещуположната му страна на една табуретка — това бе първият ден, в който се бях почувствала достатъчно добре, за да изляза от стаята си. Орма беше заел издялания от дъб стол пред прозореца, сивата светлина на утрото озаряваше несресаната му коса. Ан-Мари ни донесе чай и избяга, а аз бях единствената, която си сипа. Напитката изстина в чашата ми.

— Какво си предвиждал да правиш с мен? — отвърнах аз леко язвително, докато потривах с палец ръба на чашата си.

Татко сви тесните си рамена и ме погледна замислено.

— Имах някаква надежда, че ще те омъжа, допреди тези отвратителни израстъци да се появят по ръката ти и на…

Той посочи с ръка нагоре-надолу по тялото ми.