Рейчел Хартман - Серафина

Опитах се да се затворя в черупката си. Почувствах се погнусена до дълбините на душата си — ако въобще имах душа. Майка ми беше дракон. Нищо вече не бе сигурно.

— Разбирам защо не си искал да зная — измърморих аз, все едно говорех на чашата си, а гласът ми прозвуча дрезгаво от срам. — Преди този… този изблик, аз може и да не съм усещала нуждата да се пази тайна. Дори можех да изповядам болката си на някоя от прислужниците или… Никога не съм имала много приятели. Повярвай ми, сега вече разбирам смисъла.

— О, така ли? — възкликна той и погледът му стана остър. — Познанията ти за Договора на Комонот и закона нямаше да те накарат да си мълчиш, но изведнъж ставаш грозна и започваш да разбираш всичко?

— Трябвало е да вземеш предвид договора и закона, преди да се ожениш за нея — отвърнах аз.

— Не знаех! — извика той, след което поклати глава и каза с по-спокоен тон: — Тя никога не ми каза. Умря, докато те раждаше, изцапвайки със сребърна кръв цялото легло, а аз бях хвърлен в най-дълбоките води, лишен дори от помощта на жената, която обичах толкова силно.

Татко прокара ръка през оредяващата си коса.

— Може да ме изпратят на заточение или да ме екзекутират, това ще зависи от настроението на кралицата, но крайното решение може и да не е взето от нея. Малко на брой са случаите на съжителстване с дракони, при които въобще се е стигало до процес, защото обвиняемите обикновено са били или разкъсани на парчета от тълпата, или изгаряни живи в къщите си, или просто са изчезвали безследно.

Гърлото ми беше твърде пресъхнало, за да кажа нещо, затова отпих глътка студен чай. Загорча ми.

— Какво се е случило с децата им?

— Не е документирано някои от тях да са имали деца — отговори баща ми. — Но дори и за секунда не си въобразявай, че гражданите няма да знаят какво да правят с теб, ако разберат. Ще им е достатъчно само да се обърнат към свещените книги!

Орма, който се беше вторачил в нищото, внезапно пак съсредоточи вниманието си върху нас.

— Свети Огдо има някои конкретни препоръки по въпроса, ако си спомням добре — каза той, подръпвайки брадата си. — Ако някои от червеите обезчестят жените ви и създадат уродливи изчадия, плод на кръвосмешение, не допускайте подобни отвратителни потомци да живеят. Разсечете черепа на новороденото с трижди пъти благословена брадва, преди фонтанелите му да се втвърдят като стомана. Отрежете люспестите му крайници и ги изгорете в отделни огньове, да не би да се върнат през нощта като пълзящи червеи, за да убиват праведните. Разпорете корема на изчадието детско, уринирайте върху червата му и ги подпалете. Мелезите се раждат оплодени: ако заровите утробата непокътната, още двадесет ще изникнат от земята…

— Това е достатъчно, саар — прекъсна го татко. Очите му, приели цвета на бурното море, се взряха в лицето ми. Аз го гледах ужасена и стисках здраво устата си, за да не заплача. Дали той се въздържаше от религията, защото самите Светци възхваляваха убийството на детето му? Дали горедите все още продължаваха да мразят драконите след тридесет и пет години мир, защото Раят го изискваше?

Орма въобще не беше забелязал моята тревога.

— Чудя се дали Огдо и останалите, които изразяват подобна погнуса: свети Вит, свети Мун и много други, са имали опит с мелези. Не защото Серафина наподобява такова описание, очевидно, а защото те потвърждават цялостно възможността. В главната библиотека на Танамуут няма описан случай на кръстосване на видовете, което е удивително само по себе си. Човек би си помислил, че за цяло хилядолетие все някой би трябвало да го е опитал, дори и нарочно.

— Не — каза татко, — не смятам така. Само някой неморален дракон би си го помислил.

— Именно — рече Орма, без да се обижда. — Един неморален дракон би си го помислил, би го пробвал…

— Как, насила ли? — Устата на татко се нацупи, все едно идеята сама по себе си оставяше горчив привкус в гърлото му.

Орма въобще не бе обезпокоен от намека.

— … и описал резултатите от експеримента. Може би ние не сме толкова неморален вид, за колкото обикновено ни смятат в Южните земи.

Повече не можех да сдържа сълзите си. Почувствах се замаяна и куха — студено течение изпод вратата ме накара да се олюлея нестабилно. Всичко ми бе отнето: човешката ми майка, собствената ми човешка природа и всякаква надежда, че ще напусна бащината къща.

Видях пустошта под лицето на света — тя заплашваше да ме погълне.

Дори Орма забеляза безпокойството ми. Той озадачено килна глава.