Рейчел Хартман - Серафина

— Какво ще правите сега?

Той стана, пооправи подгъва на черния си жакет и се поклони с подигравателен реверанс.

— Връщам се в Самсам. Ще накарам регента да се вразуми.

От тона му ме побиха тръпки.

— Как да се вразуми?

— По единствения възможен начин. Този, който поставя хората преди животните.

С тези думи той наперено прекоси вътрешния двор. Когато си тръгна, сякаш отнесе и всичкия въздух със себе си.

Открих Глизелда да ридае в стаята на Мили, уловила глава в ръцете си. Мили, която разтриваше рамената на принцесата, изглеждаше разтревожена, че аз бях влязла, без да почукам.

— Принцесата е изморена — заяви придворната дама и пристъпи страхливо към мен.

— Всичко е наред — рече Глизелда и избърса очите си.

Косата й беше пусната по рамената, а покритите й с петна розови бузи я правеха да изглежда много млада. Тя се опита да се усмихне.

— Винаги се радвам да те видя, Фина.

Сърцето ми се сви, когато я видях толкова опечалена. Тя току-що беше загубила майка си и тежестта на цялото кралство беше паднала върху рамената й, а аз бях лош приятел. Не можех да питам за Кигс — не знаех защо това въобще ми се бе сторило като добра идея.

— Как сте? — попитах аз и седнах срещу нея.

Тя погледна към ръцете си.

— Достатъчно добре за пред хората. Просто ми трябваше малко време… за да мога да осъзная, че съм дъщеря. Тази вечер трябва да останем на бдение със свети Юстас, очите на света ще бъдат вперени в нас и затова решихме, че ще бъде най-уместно да изразим по тих и възвишен начин скръбта си. Което означава, че сега ще отделя малко време да порева като бебе.

Реших, че тя говори за себе си в множествено число, което беше нейно кралско право, но тя продължи:

— Трябваше да ни видиш как изготвяме писмото след съвета. Аз плачех, Лусиън се опитваше да ме утеши, и от това и той също се разрида, а аз започнах да хленча още по-силно. Отпратих го в скотската му кула и му казах да излее мъката си там.

— Той е късметлия, щом вие се грижите толкова много за него — казах аз, като наистина го мислех, колкото и раздвоена да се чувствах.

— Обратното също е вярно — рече тя и гласът й пресекна, — но вече е почти залез-слънце, а той все още не е слязъл.

Лицето й се сбръчка — Мили бързо застана от едната й страна и я прегърна.

— Ще отидеш ли да го доведеш, Фина? За мен това ще бъде огромна услуга.

Уменията ми да лъжа ми изневериха в неподходящ момент, ала твърде много противоречиви чувства ми се бяха струпали наведнъж. Ако бях постъпила любезно с нея по егоистични причини, нима това щеше да е по-лошо, отколкото да не окажа помощ, водена от най-чисти намерения? Нямаше ли друг ход, който можех да предприема и който да не ме остави опустошена от усещането за вина?

Глизелда забеляза колебанието ми.

— Зная, че той се държи малко своенравно, откакто научи, че ти си полудракон — рече тя и се наведе към мен. — Несъмнено разбираш, че може да му е трудно да свикне с тази идея.

— Не го ценя по-малко заради това — отвърнах аз.

— И аз… и аз не те ценя по-малко — заяви категорично Глизелда.

Тя стана и аз я последвах, като си мислех, че възнамерява да ме отпрати. Принцесата повдигна леко ръце и отново ги отпусна — лошо начало, — но след това тя превъзмогна себе си и ме прегърна. Аз също я прегърнах, без да съм в състояние да спра сълзите си или да определя дали те бяха от облекчение или скръб.

Тя ме пусна и застана с повдигната брадичка.

— Не беше толкова трудно да се приеме — заяви решително тя. — Просто беше въпрос на воля. — Изявлението й беше твърде пламенно, но аз разпознах добрите й намерения и напълно вярвах в непреклонната й воля. Тя каза: — Ще смъмря Лусиън, ако някога не е достатъчно вежлив с теб, Серафина. Само ми кажи!

Кимнах, леко паднала духом, и се отправих към източната кула.

Първоначално не бях сигурна дали той е там. Вратата беше отключена, затова се втурнах нагоре по стълбите, глътнала езика си от страх, само за да открия, че най-горната стая е празна.

Е, не напълно празна — беше пълна с книги, пера, геоди, увеличителни стъкла, старинни ковчежета и чертежи. Кралицата имаше друг кабинет — този беше на принц Лусиън, очарователно разхвърлян и всичко вътре в него се използваше. Не бях обърнала внимание на околната обстановка, когато бях тук горе с лейди Коронги. Сега всичко, което виждах, бяха още неща, заради които можех да го обичам, и това ме натъжи.

Вятърът прокара ледения си пръст по врата ми — вратата към външната рампа беше леко открехната. Поех си дълбоко въздух, потиснах световъртежа си и я отворих.