Кол Бьюкенен - И се възправи сянка

Вятърът задуха с нова сила и по отъпкания сняг в краката им се посипа фина пепел. Той видя как главите им се обърнаха към развалините на Сато и в този момент разбра какво ще бъде решението им.

Аш се отдалечи, защото знаеше, че останалото са просто думи.

Тази вечер в голямата палатка рьошуните седяха около огъня, докато брезентовите стени около тях плющяха на вятъра, и празнуваха срещата на стари приятели. Разговаряха шумно помежду си, а Аш и Кош седяха заедно и наблюдаваха пламъците.

Кош извади бутилка от огъня на Чийм, с което предизвика гърлен стон на изненада от страна на Аш.

— Купих я с надеждата, че ще се върнеш — каза той на хоншу. — Да пийнем с наслада за доброто старо време.

Очите му все още блестяха и той продължаваше да го потупва от време на време по ръката. Кош изглеждаше различен човек от последния път, когато Аш беше говорил с него. Виждаше го по отпуснатата кожа, по бръчките, които бяха станали още по-дълбоки от преди, долавяше го в не толкова целеустремения поглед и тихия му глас. Нещо в Кош се беше пречупило едва доловимо.

От множеството тела, притиснати едно до друго, и цепениците, които пламтяха в огъня, в палатката стана горещо. Това накара Аш да се отпусне, сякаш се намираше в парна баня.

— Кажи ми — рече Кош. — Матриарха. Ти ли…

Аш поклати глава.

— Добре. Тогава няма повече да говорим за това. Значи мислиш, че трябва да се доверим на тези мерсианци?

— Те са добри хора. И предложението им е смислено. Можем да им помогнем там, в Свободните пристанища.

— Мислех, че сме приключили с изгубените каузи — сухо отбеляза Кош и погледна към Коя и смеещия се монах, забравил за момент за напитката си.

Дай му време — каза си Аш, познавайки добре стария си приятел.

— Трябва да чуеш историите на монаха — рече той, докато също наблюдаваше Миър. — Пътувал е до далечни места.

— По-далеч от нас? Едва ли.

— Каза ми, че е ходил до Небесните острови и се е върнал.

— Чак дотам? — неохотно поклати глава Кош и добави: — Старият Виждащ също има какво да ти разкаже. Спомняш ли си Че, нашия загадъчно изчезнал ученик? Казва, че той е дошъл при него в нощта на нападението. Че е спасил живота му, като го е скрил.

Аш го погледна изненадано.

— Странно — отвърна той.

Отпи голяма глътка, която сякаш изгори стомаха му. Зачуди се какво ли прави в момента младият дипломат и дали изобщо е жив.

С изненада установи, че му желае доброто. Най-сетне почувства съзнанието си пречистено и сърцето си отворено.

Огледа насъбралите се рьошуни и си припомни онези, които липсваха — хората, които бяха изгубили, с които беше споделил половината си живот тук, в студените планини на Чийм.

— Мислех, че всички сте загинали — призна той.

— Е, бяхме по-големи късметлии, отколкото заслужавахме. Между другото, съжалявам. Натъжих се, когато научих за твоята загуба. Момчето заслужаваше нещо по-добро от това.

Аш отпи нова голяма глътка.

— Това все още не е краят — каза той и се наведе по-близо, така че Кош да го чуе сред шума от празненството. — Може и да има начин, приятелю.

— Начин?

— Да върнем Нико обратно.

Кош го погледна внимателно за признаци дали не си е загубил ума. Примигна, без да знае как да приеме думите му.

— Не разбирам какво ми казваш.

— Миър знае начин. Ако се съгласим да се присъединим към тях, ще ми го покаже.

— И ти наистина вярваш, че нещо такова е възможно?

— Не, не тук. Но на Небесните острови…

— Начин да се съживяват мъртвите? Моля те…

Аш разбираше как са прозвучали думите му на стария му приятел. Той се усмихна смутено.

— Ти пак ще ни напуснеш — изненадано осъзна Кош. — След всичките ти приказки как трябва да помогнем на Свободните пристанища ти отново ще ни напуснеш.

— Само за кратко. Но сега ще ми е по-лесно, като знам, че поне има къде да се завърна.

Кош му сипа още една чаша, премисляйки думите му. Поклати бързо глава, сякаш за да прогони мислите от главата си, след това вдигна халбата си и чукна чашата в ръката на Аш. Част от огъня на Чийм изплиска по ръцете им.

— Със сърце — вдигна тост той.

Двамата се облегнаха назад, доволни да споделят мълчаливата си компания.

Миър разказваше историите си край огъня до Коя и Виждащия.

Мъжете вече бяха пияни. Барача седеше до дъщеря си и разговаряше непринудено с нея. Алеас се смееше на нещо с широко отворена уста и хвърляше съзаклятнически погледи на ученика Флорес.

Аш се облегна удобно назад, вперил поглед в пламъците.