Кол Бьюкенен - И се възправи сянка

— Но, повелителю — обади се Чишара, — ако си позволим колебания, може да загубим при Бар-Кхос.

— О, Свободните пристанища ще паднат, не се съмнявай в това, Чишара.

Кира откри, че мислите й са другаде. Тя беше стиснала здраво юмруци до тялото си. Усещаше как ноктите й са се впили в дланите. Изпълваше я жестоко огорчение, дори чувство на срам от това подценяване на дъщеря й, от подценяването на собственото й положение.

Погледни каква вреда нанесе на семейството ни — заговори мислено тя на дъщеря си. — Сега сме неудачници. Звездата ни залязва и силата ни намалява. Беше родена да побеждаваш, дете мое! Беше родена да завладяваш!

Междувременно в истинския свят застаналият до нея Чишара погледна Лефал и каза:

— Не е само това, милорд. Става дума и за разходите. Миналата седмица моите аналитикоси ме уведомиха, че ако войната продължи още една година, тя ще ни струва повече, отколкото можем да се надяваме да изкараме от островите за двайсет години окупация.

Нихилис й размаха пръст, сякаш беше нахално дете. Наистина тя беше най-младата сред събралите се тук — едва петдесетгодишна.

— Разгромяването на Свободните пристанища означава за нас повече от печалбата, която може да получим от тяхното жито и руди. — Той направи пауза и отпи отново от чашата с мляко, наслаждавайки се известно време на вкуса му. — Да, сега виждам, че всички сте заинтересувани. Кира, кажи им за хитрия ни план.

Към нея се обърнаха враждебни лица. Погледи, които я обвиняваха, че е протеже на техния повелител, защото някога му е била любовница.

— Разбира се — дрезгаво отвърна Кира, като погледна право в очите на Нихилис. Коленете започваха да я болят от неудобната поза. — Трябва да добавя, че този план беше одобрен първо от мен и дъщеря ми.

На сбръчканото лице на Нихилис се появи безмълвна усмивка и той леко кимна, потвърждавайки едва доловимо думите й.

Тя се обърна към останалите:

— Предвиждаме, че Свободните пристанища ще паднат до една година, след като се справим с Бар-Кхос. Когато те паднат, ще насочим вниманието си към проблема със Занзахар и Халифата.

Лефал вдигна очи към тавана. Кира реши да не му обръща внимание.

Думите сами се лееха от устата й.

— Тогава ще останем единственият им клиент за черен барут. Когато войната свърши, ще намалим закупуването на черен барут до почти нищожно количество. Ще го направим под предлога, че искаме да стабилизираме сметките си. В същото време ще предизвикаме глад в Патия или на някой друг от южните острови, така че цената на нашето жито да се вдигне. Тогава ще бъдем принудени — или поне така ще изглежда — да повишим тарифите си за житото, което продаваме на Занзахар и от което те са зависими. Година след двойния удар по тяхната икономика Занзахар ще навлязат в период на все по-задълбочаваща се криза. Ще се появят подходящи условия за преврат в Къщата на Шарат. Ще се погрижим за това. Сами ще организираме този преврат с играчи, избрани от нас самите, като използваме нашите дипломати в тяхна подкрепа. Занзахар и Халифатът ще паднат, без да водим и една битка. Което е по-важно, монополът им върху търговията с Небесните острови ще бъде наш. И така ще сложим ръка върху единствения известен източник на черен барут.

Всички я гледаха и мигаха, сякаш обяснението й бе направено на непознат език.

— Ти сериозно ли говориш? — възкликна Чишара, забравяйки в гнева си къде се намира. — В момента сме на прага да довършим Свободните пристанища, а ти вече искаш да заложиш всичко, което евентуално ще спечелим? Какво ще стане, ако Халифатът осъзнае какви са истинските ни намерения? Могат да ни наложат ембарго, да спрат доставките ни на барут и вместо това да го насочат към бунтовете, които могат да избухнат в империята.

— Страхуваш се за онова, което можем да загубим — намеси се Нихилис, вдигнал отново пръст. — Това винаги е била твоята слабост, Чишара. По-добре да помислиш за всичко, което можем да спечелим от това.

— Значи е решено? — попита Лефал. — Продължаваме с този план, така ли?

Нихилис повдигна глава назад, сякаш за да огледа по-добре мъжа. Кира погледна втренчено стряскащата червенина на устните на своя повелител, върха на езика му и месестия ръб на клепачите му.

— Достатъчно имоти ли имаш, Лефал? Искам да кажа, достатъчно ли са, за да си доволен?

— Човек никога не е доволен, милорд. — Лефал позволи на устните му да се появи едва доловима усмивка.

За момент яркият език на Нихилис сякаш опипваше въздуха около устата му.