Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Оставаше й единствено да се надява, че през изминалата нощ Стражителя умишлено е останал скрит, защото е знаел, че от присъствието му няма да има нужда. Но през деня той може би щеше да избяга или да огледа щетите.

От покривите Зуса прекосяваше територията на няколко престъпнически гилдии, край онези седалища, които й бяха познати. Под себе си тя виждаше различни хора, които се придържаха из пустите улички, но те до един носеха плащове на различни гилдии. От разпитите си предишната нощ бе научила, че Стражителя никога не се е появявал в гилдийни цветове, а само в обикновени сиви плащове. Но пък Пепелявите и Паяците бяха избрали различни отсенки на сивото за свой цвят, затова тя се отправи именно натам.

Близо до свърталището на Пепелявата гилдия Зуса се облегна на един триъгълен покрив, отпусна ръце на върха му и се загледа в площада. Нищо.

Едва тогава тя осъзна мащабността на задачата си. Опитваше се да открие човек, който нямаше приятели, връзки и известни мотиви. Разполагаше единствено със смътно описание на дрехите му, а също и със слуха, че косата му била руса. Някои бяха изтъкнали, че очите му са червени. Тези слухове тя бе отхвърлила редом с небивалиците за демонска кръв и остриета вместо ръце. Но цветът на косата донякъде стесняваше кръга.

Тя задряма неволно и се разбуди засрамена от слабостта си. Денонощието определено бе преминало напрегнато, но пък й се бе налагало да изтърпява и по-дълги периоди.

— Нава би се огорчила от мен — прошепна Зуса. Тъга се примеси с умората й.

Нава, едната й сестра, бе намерила смъртта си в ръцете на тъмен паладин. Някога трите бяха прокудени като богоизменнички. Но в действителност техният бог ги бе изоставил. И Зуса бе избрала да се обърне срещу него, за да защити Алиса.

През изминалите пет години тя не бе отправяла нито една молитва към Карак. Нава и Елиора й липсваха много повече от неговото присъствие.

От дясната й страна, в една от уличките, някой извика от болка. Зуса веднага притича натам, за да погледне. И остана удивена.

Точно под нея се вихреше виелица от сиво, стрелваща се усилено. Трима се сражаваха насреща й, крадци от Пепелявата гилдия. Вихрушката от плат бе обвила човек, човек с руса коса… но не този проблясък я убеди, а свирепостта му. Във всяко от движенията му личеше смразяваща ожесточеност, макар и някак овладяна. Един след друг крадците рухнаха с разсечени гърла и разкъсани гърди. Уменията му бяха невероятни.

— Стражителю — прошепна тя и изтегли кинжали. — Най-сетне те открих.

В ума й изникна смътна тревога. Господарката й искаше да получи Стражителя жив, но за противник като него това можеше да се окаже невъзможно. Той по-скоро щеше да умре, отколкото да се предаде, Зуса знаеше това. Също както знаеше, че по някакъв начин той е усетил атаката й, въпреки настъпилата пълна тишина.

Мечовете му се раздвижиха, за да посрещнат оръжията й. Краката й удариха гърдите му, но не го повалиха. Безликата се оттласна и се превъртя два пъти във въздуха. Приземи се усмихната.

— Етрик беше последното истинско предизвикателство, срещу което се изправих — каза тя. — Ти ли ще бъдеш следващото, Стражителю?

— Аз съм нещо повече от предизвикателство — отвърна той и посочи с меч към плаща й. — За кого работиш? На кой глупак си продала душата си?

Зуса се засмя, само отчасти престорено. Противникът я наблюдаваше преценяващо. Нищо не можеше да остане скрито от погледа му. Тя също го наблюдаваше, но не можеше да го разгадае в същата степен.

— Искаш да видиш на кого принадлежа?

Тя бавно повдигна ръка, поряза я и остави кръвта да се стече върху плаща. Дали заклинанието щеше да подейства? Силата й бе идвала от Карак, поне така бе смятала. Някога бе живяла сред сенките, бе танцувала сред студен огън, обвил остриетата й, но от битката с Етрик не бе използвала тези си умения.

Цветът плъзна из цялата плащеница и промени цвета й в яркочервен. Платът се обви около нея като жив. Зуса можа да чуе пулса си. Главата я заболя от усилието, но въпреки това тя се усмихна. Изглежда Карак не я бе изоставил.

— Служа доброволно — продължи тя и се приготви да нападне. — Не съм продала нищо.

Зуса се хвърли в атака. Единият й кинжал се извиваше нагоре, за да отрази, а другият политаше към гърдите му. Плащът й я обгърна като щит. Когато Стражителя отблъсна удара, кинжалът й избегна острието. Вторият му меч спря атаката й. Ръката й потръпна от силата на сблъсъка. Краят на наметалото й се изстреля, придобил остри ръбове. Той поряза лицето му. Кръв оплиска двама им, след което противникът отскочи назад. Замахът на плаща бе изместил качулката му. Под нея надничаха сини очи и зацапано лице. Кого ли щеше да открие Алиса, когато тялото му бъдеше отнесено пред нея?