Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Юри — изкрещя той. Войникът изникна след секунди.

— Да, Орик?

— Откри ли нещо?

Юри поклати глава.

— Той не е тук. От Бен и Герт също няма следи.

Орик погледна към стаичката, отделена със завеса.

— Заведи го там — обърна се той към подчинения си. Другият войник грабна Тревър за китките и го блъсна пред себе си. А Орик се приближи към жената.

— Как се казваш?

— Евелин — през зъби отвърна тя.

— Хубавко име. Сега ще дойдеш с мен или ще те завлека за косите. Изборът е твой.

Жената целуна дъщерите си и се изправи. Поставил ръка върху тила й, Орик я заведе в съседното помещение. Юри бе притиснал Тревър към една от стените.

— Ти се опитваш да защитиш майка си, баща си или и двамата — каза Орик и блъсна Евелин върху леглото. — Но в действителност не правиш нищо подобно. Сега ще ти покажа какво докара мълчанието ти. Дръж го здраво, Юри.

Орик удари майката, блъсна я по корем и разкъса роклята й. Когато тя започна да ридае, войникът натъпка единия от краищата на одеялото в устата й. Тревър започна да се мята, но Юри се извисяваше над него и го удържаше с лекота.

Орик свали колана си и я облада. Жената изпищя. По лицето й започнаха да се стичат сълзи. Войникът я удряше, когато писъците й станеха прекалено шумни или когато хлапето престанеше да се мята. Той искаше да удължи ужаса. Искаше да уплаши сополанкото.

Приключил, Орик отново пристегна панталоните си. Евелин опита да се покрие, но Орик не й позволи.

— Пусни го — обърна се той към Юри.

Тревър скочи насреща му, което бе очаквано от Орик. Последният избегна отромавелия от ярост удар и отново сграбчи Тревър за шията, за да го блъсне към стената.

— Искаш ли да знаеш какво ще се случи сега? — попита той. — Мисля, че Юри също иска да се позабавлява, само че аз няма да му позволя. И знаеш ли защо? Защото ти си следващият, освен ако не ми кажеш всичко, което се е случило тук. — Орик се изсмя. — Как ти се струва това, Тревър? Някога искало ли ти се е да опънеш майка си? Това е шансът ти. Никой няма да те вини. Ти просто си защитавал семейството си. А какво ще кажеш за някоя от сестричките? Мислиш ли, че те са достатъчно големи, за да оценят едно хубаво сръчкване? Смятам да те накарам да се изредиш и на трите, една след друга, докато…

— Престани! — изпищя момчето, макар и близо до задушаването. — Всичко ще кажа, всичко, само престани…

Освободеният Тревър се свлече в краката му. Орик приклекна, за да го погледне в очите.

— Ще ми разкажеш всичко до последната подробност, иначе следващия път няма да проявя такава благосклонност.

Тревър разказа за пристигането на Хаерн с момчето, което самият той познаваше само като Тристан. Описа последвала ампутация, а после и появата на Бен и Герт. Орик кипна от гняв, докато слушаше за убиването им. Хлапакът изрично подчерта, че баща му е убил и двамата. Накрая идваше заминаването на фермера за Велдарен, на кон и по главния път.

— Добро момче. — Орик го зашлеви през лицето.

— Сега вече може ли? — попита Юри и кимна към Евелин. Тя все още лежеше върху кревата, с насълзени очи. Орик сви рамене.

— Изчезвай, момче. Вече не ти се полага да гледаш.

Десет минути по-късно тримата войници се събраха пред фермата.

— Не открих следи от нищо странно — каза Ингъл. — Неотдавна са разкопавали, само че земята е прекалено замръзнала, за да проверя.

— Не си прави труда — рече Орик. — Знаем какво са направили. Бащата пътува с Натаниел на юг. Ако препуснем, ще успеем да ги настигнем.

Юри протегна палец към къщата:

— И ще ги оставиш живи? Те са помогнали на бащата да убие двама от нашите. И се опитаха да излъжат. Ще дадем лош пример.

— Оставяме ги за момента — натърти Орик. — Когато открием този Матю, искам лично да го завлека обратно в дома му, за да гледа как убиваме цялото му семейство. Подобна история трябва да се разчуе. След това никой няма да посмее да се опълчи на Артър или да посяга на хората му. Сега да тръгваме. Двамата не бива да достигат Фелууд.

В южните части на града Зуса не бе открила нищо. Нощта, донесла със себе си огън и кръв, си бе отишла, но хлъзгавият Стражител не бе изпъкнал никъде. Прекалено много хаос и смърт. Как бе възможно да разпознае един убиец сред хиляди? За този въпрос тя не разполагаше с отговор.

Поне изглеждаше, че желанията на Алиса са били изпълнени. Стотици крадци бяха погинали, макар че и сред наемниците имаше множество жертви. Господарката й надали щеше да тъжи за тях. Тя си имаше собствена мъка.