Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Той каза, че името му е Натаниел.

Евелин го целуна по врата.

— Казах му как ще се обръщаме към него, докато е при нас. Няма смисъл да рискуваме да привлечем внимание.

Матю изсумтя в съгласие.

— Историята му е много неясна. Но си права в едно: онези двамата не бяха дошли за добро. Видях го в очите им.

— И какво ще правим?

Матю въздъхна. Искаше му се да може да отговори.

— Трябва да го върнем в дома му дори и ако това означава, че трябва да пътуваме чак до Велдарен — каза накрая той, заровил пръсти в меката й коса.

— Защо не го заведеш във Фелууд? Лорд Гандрем е близък приятел на семейство Гемкрофт.

— Артър също.

Той беше прав, разбира се. Евелин също го знаеше.

— Тогава ще отидем всички. Не искам да оставам сама тук. За децата също няма да бъде безопасно.

— Животните ни ще измрат.

— С парите, които ни даде Хаерн, бихме могли да си купим две такива ферми.

Матю поклати глава. Бе се замислил за усилията, които бе вложил в отглеждането на добитъка и прасетата.

— Това пак не е причина да захвърлим всичко, което сме отгледали. А има и друго. Макар и рядко, посещавал съм Велдарен и преди. Моето отпътуване няма да представлява новина. Но цялото семейство? Клюкарите ще предъвкват това седмици наред. Ако наоколо има още войници, които търсят, те веднага ще научат. Сам ще го заведа. Момчето е малко, така че ще яздим на един кон.

— Нямаме коне.

— Утре сутринта ще купя един от Утър.

Евелин се притисна към него. Познаваше този тон. Той вече бе взел решение. Само много сълзи от нейна страна можеха да го променят. Но тя се чувстваше прекалено уморена за подобно нещо. А и трябваше да реагират бързо, преди да са изникнали още войници.

— Тревър е достатъчно голям, за да се заеме с повечето неща — продължи Матю, желаещ да я увери. — А и зимата започва да отминава. Спокойно ще дочакаме пролетта с дървата, с които разполагаме в момента. За всеки случай ще ти оставя половината пари. Можеш да си позволиш сол или месо при нужда.

— Зная, че ще се справя — тросна се тя. — Но това не значи, че искам или че ще ми бъде приятно. Страх ме е, Матю. Ами ако още от тях пристигнат, докато те няма?

Фермерът я целуна по челото.

— Ти ще измислиш нещо. А аз ще се моля това да не се случи. Не зная какво друго да сторя, Евелин. Просто не зная.

На разсъмване той се отправи на изток през полята. Семейство Утър бе голямо и заможно, поне в сравнение с останалите околни земеделци. Те имаха няколко коня. Може би не горяха от желание да се разделят с някой от тях, но Матю знаеше, че златото, подрънкващо в джоба му, ще бъде достатъчно убедително.

Фермерът се завърна на гърба на кобила, за която бе надплатил значително — притискащата го ситуация не бе му позволила да се пазари. Поне за седлото бе платил същинската стойност.

— Без кобилата то така или иначе не ви трябва — бе додал Матю, след като преди това бе заплашил, че ще купи седло от някой от другите съседи.

Кобилата бе красива и се казваше Ягодка, наречена така от една от дъщерите на Утърови. Матю смяташе, че подобно име не подхожда на толкова красиво животно, но го остави, защото животното вече бе свикнало с него. На връщане той се отби във Филдфалоу (единственият градец в радиус от тридесет мили), за да си купи припаси и дебело наметало за езда.

— Малко е рано за път към Тинхам — бе казал възрастният магазинер. Матю само бе стиснал зъби и бе платил, и тук двойно повече.

Тристан вече бе преоблечен и готов за път. Треската още не бе го оставила напълно, но поне не се влошаваше.

Матю разцелува децата си, прегърна съпругата и постави момчето върху седлото.

— Някога яздил ли си кон? — попита той.

Момчето кимна.

— В замъка.

Фермерът предположи, че то има предвид Фелууд. И отново се изкуши да спре там. Лорд Гандрем беше благороден човек, който надали би позволил нещо да се случи на детето. Но Хаерн му бе казал да върне момчето на родителите му, а това означаваше Алиса Гемкрофт във Велдарен. Освен това съществуваше и лекото подозрение, че лорд Гандрем също може да е замесен в заговора.

Той реши да доразмисли по пътя. Покатери се на седлото, намести Тристан и се отправи.

Първият ден премина скучно. Срещнаха керван, отправил се на север. Мрачните търговци дори не ги поздравиха. Малко преди здрачаване Матю забеляза езеро в далечината. Поне сега имаше основание да се зарадва на студа — наоколо нямаше да има комари.

Двамата се разположиха да лагеруват на брега. През по-голямата част от пътуването Тристан бе мълчал, а самият Матю не бе го насилвал да говори. Но топлината на огъня стопи езиците им.