Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Да.

— Така да бъде, Велиана. Моли се никога повече да не се срещнем.

Тя пусна покрива и полетя надолу, без да повдига глава. Велиана се обърна и се затича след кървящия Стражител.

Мъртвешката маска влезе в скривалището на Пепелявата гилдия с усмивка на лице и високо вдигната глава. Последната бе изпълнена с пулсираща болка, напомняща юмруците на орк, а виното, което бе изпил с Велиана, за да полее успеха, също не бе спомогнало за състоянието му, но това нямаше значение. Гледката, на която се натъкна, бе предостатъчна, за да оправи настроението му. Навсякъде лежаха разпръснати възглавници. Подът все още бе осеян със стъклени отломки. В другия край на помещението трепереше Гарик. Освен него вътре имаше още дузина Пепеляви, които се държаха встрани от първомайстора.

— Привет — небрежно каза Мъртвешката маска. — Радвам се да видя, че си оцелял изми…

— Къде беше? — изкрещя Гарик. Магьосникът премигна насреща му и погледна към един от останалите крадци, за да покаже объркването си. В действителност, след атаката двамата с Велиана бяха посетили скривалището на Паяковата гилдия, където бяха убили трима от тях и бяха оставили знака на Пепелта край телата им. Естествено, той нямаше намерение да каже на Гарик това.

— Бягах из улиците, за да спася живота си, като всички останали крадци във Велдарен — излъга той. — Наминах тук, но мястото беше пусто, така че се скрих до сутринта.

Гарик започна да се разхожда напред-назад. Очите му бяха кървясали. Колко ли кремион бе изпушил? Освен това той говореше завалено, несъмнено отговорен за изпразването на някоя от онези счупени бутилки, които лежаха недалеч от него. Пиян и напушен. Мъртвешката маска едва сдържа прихването си.

— Паяци! — кресна Гарик, започнал да говори на себе си. — Проклети Паяци! Какво го е прихванало Трен? Че съм го предал? Мисли си, че съм толкова глупав, та да сторя подобно нещо? Гнусен, мазен тарантул! Бяхме сключили сделка…

Останалите думи на първомайстора се превърнаха в гневно пелтечене.

Очите на Мъртвешката маска блеснаха. Сделка? Дали Гарик не бе започнал да работи за Трен? Това би обяснило много неща…

— Един от хората на Трен изникна преди половин час — тихо каза един от крадците. — Заяви, че двама Пепеляви убили неколцина от техните. Искали обяснение.

Магьосникът изненадано повдигна вежди.

— Това е невъзможно — рече той.

Гарик дочу разменените реплики и с тежки стъпки се приближи. Мъртвешката маска можа да се убеди, че зениците на предводителя са невъзможно разширени. Ако цялата увереност на първомайстора се градеше върху протекцията на Трен, внезапното й изчезване здравата щеше да го разтърси. Магьосникът нямаше търпение да каже на Велиана. По-рано тя бе възнамерявала да убие Гарик. Какво ли щеше да му причини сега, след като научеше, че той е предал гилдията им на човека, убил предишния първомайстор?

— Това са сериозни обвинения — продължи Мъртвешката маска. Трябваше да си повтаря да не се усмихва, да не разкрива веселието си. — А вие какво им казахте?

— Че това са глупости — рече Гарик и размаха несигурен пръст. — Ще го убедя в това. Но искам да зная какво става. Стотици наемници търчат из улиците. Защо? И тази вечер ли ще повторят? Трябва да планираме. Да се подготвим. Може би останалите гилдии знаят какво става? Трябва да питаме. Да изпратим някого.

Вижте въздигнатия си водач , помисли си Мъртвешката маска и погледна към останалите крадци. Той беше марионетка на Велиана, после на Трен. Сега конците му са прерязани. Остава му единствено да рухне.

— Аз ще отида — предложи магьосникът. — И то в Паяковата гилдия. Трябва да им покажем, че не им мислим злото. И че оцеляването на гилдиите е по-важно от дребните ни неразбирателства. Колцина от нашите умряха през нощта? Това се превърна в истинска война. Нека аз да отнеса съобщението до Трен.

Гарик прехапа устна, за да осмисли предложението със замаяния си от вещества мозък. Останалите крадци изглеждаха доволни. Това не изненадваше маскирания. Той бе изникнал сред хаос, бе останал спокоен и бе предложил план. Повече от достатъчно. Гилдията щеше да види, че той, а не Гарик, е придобил контрол над нещата.

— Хубаво — каза първомайсторът. — Иди. Но бъди внимателен и не настоявай, ако Трен те притисне. Трябва да останем приятели. Добри приятели. Ще дадем добър урок на Трифектата. Нали? Нали?

Крадците изреваха неохотно. На излизане Мъртвешката маска забеляза погледите им — този път не можа да сдържи усмивката си. Макар все още да оставаше новопостъпил, в очите им той бе по-истински водач от Гарик. В кризисни моменти хората винаги се обръщаха към стабилността. А точно това виждаха те в негово лице.