Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Уместна забележка. Срежи въжетата, Вел.

Велиана го стори, макар и неохотно. Хаерн се изправи и се протегна. Гърбът му изпука. Ръката го болеше много силно, несъмнено мускулите бяха разкъсани. След като хвърли един бегъл поглед из мазето, той се обърна към Мъртвешката маска.

— Разкажи ми повече.

Другият с готовност продължи:

— Недвусмислено ще заявим на всеки от членовете на Трифектата и гилдийните предводители, че ако откажат да се явят на срещата, ще умрат. А аз ще се заема да загладя нещата зад кулисите и да изработя условия, които всички ще склонят да приемат. Ако някой се разсмърди или се опита да откаже, изпращаме му теб. Как ти звучи?

— Налудничаво. — Хаерн подири мечовете си, но не ги видя. — Случайно да си видял какво се случи през нощта? Уличните канали са задръстени от кръв. Никой няма да се съгласи на тази среща, Маско.

— Ако не приемеш, няма да имаме избор — каза Велиана и пристъпи пред стълбището. — Ще трябва да виниш само себе си.

— За какво?

— Ние ще съобщим на баща ти новото ти име и кой си в действителност — рече тя. — Колко дълго ще продължи борбата ти срещу гилдиите, след като той знае? В момента той гледа на теб като на нещо досадно; призрак, който държи хората му нащрек и прочиства слабите. Но ако узнае, че Арон Фелхорн се е обърнал срещу собствената си плът и кръв…

Хаерн бе застанал пред нея и я гледаше в очите. Макар ранен и изтощен, той нямаше намерение да отстъпва.

— Направете го. Но помислете кой кого ще намери пръв. Баща ми мен, или аз вас? Сега се отдръпни.

Тя отмести поглед към тъмнокосия. Изглежда той й направи знак да се отдръпне.

— Така да бъде. Радвам се, че те видях, Арон.

Озовал се на улицата, той присви очи срещу дневната светлина и бързо се отдалечи. Тъй като нямаше къде другаде да иде, пое към дома на Зенке и наемниците му. Надяваше се, че ще се озове там безпрепятствено, без повече нападения от непознати жени.

— Смяташ ли, че ще си промени мнението? — попита Велиана. Мъртвешката маска сви рамене.

— Зависи за какво имаш предвид. За това, което предложих? Не. Но аз не съм и очаквал.

Тя повдигна вежда.

— Нещо против да ме посветиш в подробностите?

— Не, разбира се. Хаерн никога няма да застане зад план, съставен от друг. Замисълът трябва да принадлежи нему да остане негово собствено наследство. Трябва да включим гордостта му. В противен случай той ще остане опасен и колеблив. С думите си аз заложих идеята. Той знае, че мнозина от нас копнеят за мир. Знае, че може да изиграе ключова роля в постигането му. Мисля, че идеята за ролята на поддръжник на реда ще му допадне най-много. Уверявам те, че той ще се върне, и то с много по-налуден план.

Велиана приседна върху купчината възглавници, която в последно време й служеше за легло.

— Дори и след смъртта на Гарик ще се затрудним да накараме гилдията да приеме план, който включва Стражителя.

— Зная. По тази причина обърнах Паяковата гилдия срещу тях. Защо пък все ние да вършим мръсната работа?

Небрежната веселост на гласа му намести и последните парчета от пъзела. Велиана се втренчи в него.

— Ти възнамеряваш да унищожиш цялата Пепелява гилдия.

— Не точно. Ти ще останеш, а също и още неколцина, притежаващи достатъчно умение, за да оцелеят в задаващото се клане. Не ми трябва гилдия от безмозъчни и деца. Нужни са ми хора, с чиято помощ да вдъхна страх на останалите гилдии, да се уверя, че цялото пожелано от мен злато ще тече към ръцете ми.

— Това ли е бил планът ти? Да унищожиш Пепелявата гилдия, за да застанеш на върха й, а неколцината останали да лазят в краката ти?

Велиана разтърка слепоочия. Всичко, което тя и Джеймс Берен бяха създали, бе започнало да се топи след смъртта му. В момента все още оставаше известна сърцевина. Нима и тя трябваше да изчезне? Трябваше ли да му позволи да унищожи цялата гилдия?

— Ти ще разрушиш всичко, за което съм се трудила — тихо додаде тя.

— Ще предоставя на Пепелявата гилдия наследство, от което един ден цял Дезрел ще се бои. Не съм очаквал да се окаже лесно. Ще се наложи да убиваме много, да. Но помисли си за богатствата и почитта, които би ни донесъл успехът. Ще накараме всички останали гилдии да се страхуват от ответния ни удар. Няма да ни се налага да се пазим, само да нападаме. Онези, които посмеят да се обърнат срещу нас, ще бъдат спохождани от смърт. Когато тази репутация се вкорени, ние ще се превърнем в боговете на този град.

— Ти си лунатик.

Мъжът се усмихна.