Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Той отвори вратата и пристъпи навън. След затварянето й се облегна на нея, затвори очи и се заслуша. Не можеше да се похвали с богато въображение, та му беше трудно да си представи случващото се вътре. Очевидно двамата търсеха момчето. Те щяха да пристъпят към завесата. Единият щеше да я отметне, за да погледне, а другият щеше да се задържи, за да види дали останалите няма да направят нещо глупаво.

Ръката му се обви около дръжката на вилата.

Матю ритна вратата. Целият му поглед се бе стеснил до тесен прозорец на съсредоточаване. Един от войниците сепнато се бе обърнал към него — онзи, представил се като Бен. Ръката му полетя към меча.

Фермерът насочи вилата към шията му. Бен не можа да изтегли меча си навреме, затова напълно инстинктивно приклекна и извърна глава. Това само влоши нещата. Когато два от зъбците се допряха до лицето му, Матю натисна с всеки от яките мускули на тялото си. Зъбите на вилата бяха тъпи, но тласкани от такава сила, те с лекота пробиха плътта и се врязаха в костта.

Бен изви главата си назад, опитвайки се да се освободи. Когато го стори, по пода рукна кръв. Той изрева. Може би бе изпсувал. Нямаше как да се разбере. Челюстта му висеше откачена, дясната буза бе разпрана. Погледът му напомняше на Матю за онзи побеснял койот, който веднъж бе заварил в плевнята си.

Най-сетне изтеглил меча, Бен се хвърли в атака, без да дочаква другаря си. Фермерът направи крачка назад, стъпи стабилно и блъсна вилата насреща му. Четирите върха блъснаха бронята. Сред писъците на останалите се разнесе стърженето на метал в метал. Вилата не можа да пробие, но ударът се оказа достатъчно силен, за да строши още кости.

С помощта на дръжката Матю повали набодения Бен на колене. Смътно дочу вика на съпругата си, но не разбра думите й, долови само тона на гласа й. Отвъд завесата дотича Герт, размахал меч. Фермерът изостави импровизираното оръжие и се хвърли към вратата. Сграбчи своя меч, докато се приземяваше на колене.

Герт вече се нахвърляше върху му, замахващ с две ръце. Остриетата се сблъскаха.

Паника изпълни Матю, когато той видя парче от меча му да се отчупва. Неговото оръжие бе по-слабо, изработено от по-евтин метал. Много скоро то щеше да се строши.

— Остави го на мира! — изпищя Евелин. Думите й най-сетне бяха придобили смисъл. Стиснал зъби, фермерът се опитваше да отблъсне натиска на Герт. Осмели се да погледне само за миг, за да види как Бен захвърля вилата на пода и се обръща към съпругата му. Той искаше да й помогне, но позицията не му позволяваше.

— Тревър! — извика той. Къде се беше дянало момчето? Защо не помагаше? Сега не беше време за страх. Матю изви меча си, за да отрази нов удар, но осъзна, че той е подлъгващ. В последния момент успя да изблъска встрани замаха, насочен към корема му. — Не бъди страхливец, момче, насечи ги като свине!

Евелин се впусна към камината, за да сграбчи нагорещения ръжен. Тя го стискаше неопитно. В ръката й той изглеждаше жалък в сравнение с бляскавия меч, който Бен стискаше в окървавената си ръка. Матю не получи възможност да наблюдава повече, защото Герт се отпусна на едно коляно, притискайки меча му във все по-неудобна позиция. Макар стопанинът на дома да се съпротивляваше, оръжието му бавно бе притиснато до земята. Лакътят на Герт премаза гърдите му.

— Не се притеснявай за женичката си — каза Герт, приближил лице до неговото. — Ще се погрижа добре за нея. И за момичетата също.

Нямаше как да допусне по-голяма грешка в подбора на думите си.

Матю пусна меча си, сграбчи китката му с едната си ръка, а пръстите на другата зарови в очите и устата му. Войникът започна да вие и да се дърпа панически, но фермерът впиваше ръката си все по-дълбоко. Отстъпчивата мекота бързо бе заменена от хрущял, който започна да пропуква в захвата му. Крещейки, Герт освободи въоръжената си ръка и замахна насляпо. Матю избегна атаката и на свой ред стовари главата на противника си в стената. Разнесе се влажно изхрущяване, звук на разцепваща се диня.

Краят настъпи изненадващо. Децата плачеха, но вече не се виждаше движение. Матю се изправи и почисти ръката си. Евелин се бе свила край камината, захвърлила ръжена, и бе прегърнала Тревър. Момчето все още държеше окървавения си нож. Недалеч от тях лежеше Бен, който кървеше от рани върху лицето си и една дълбока над кръста.

— Всички добре ли са? — попита той. Евелин го погледна и кимна. — Слава на Ашур.

Матю силно прегърна съпругата си, като внимаваше да не изцапа роклята й с дясната си ръка. Останалите деца все още не помръдваха, вцепенени от видяното насилие. Фермерът отиде при всяко от тях, за да ги прегърне и успокои. След това се зае да извлича труповете навън.