Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Само минути след напускането на имението той забеляза първите си придружители, скрити сред сенките. При вида на зелените наметала той се отпусна. Несъмнено Уилям Кет, първомайстор на Змийската гилдия, се стараеше да защити инвестициите си. Артър не можеше да го вини.

Той навлизаше все по-дълбоко в бедната част на града. Броят на телохранителите му се увеличи. В един момент дори можеше да се закълне, че е видял един зелен плащ да прелита край покривите. Когато достигна седалището на гилдията, придружителите му пристъпиха напред и му направиха знак да влиза.

Артър се настани сред изумрудените възглавници и картини със златни рамки и се зае да изчаква първомайстора. Красива девойка, обгърната единствено в тънък воал, се приближи към него, за да го попита за предпочитанията му за пиене. При предишните си посещения Хардфилд винаги бе отказвал от предпазливост, но тази нощ определено се нуждаеше от нещо.

— Донеси ми най-силното, с което разполагате — заяви той. — И се постарай да няма вкус на пикня.

— Както желаете.

За момент младата жена задържа зелените си очи върху него. Артър я изпроводи с одобрителен поглед. Знаеше, че ако плати достатъчно, би могъл да я има. Срамота, че трябваше да нощува в дома на Алиса. Това стегнато телце сигурно нямаше да му позволи да мигне цяла…

— Артър! Добре дошъл!

Хардфилд се изправи и отклони вниманието си от младата изкусителка.

— Уилям.

Артър се здрависа с по-малкия си брат, някога отговарял на името Уилям Хардфилд. Впоследствие първомайсторът го бе сменил, за да не излага семейството си.

— Прости ми за забавянето.

— Не са нужни извинения — отвърна Уилям. Той бе висок колкото брат си и имаше същите очи и коса. — Досетих се, че ръцете ти са заети със скърбящата майка.

— Още не са, но скоро и това ще стане.

Девойката се върна с питието му. Артър благодарно прие чашата и отпи малка глътка, за да опита вкуса на донесеното — нещо средно между мръсна вода и запалено масло. С пламнало гърло той се усмихна на брат си.

— Последната доставка закъсня — рече той, потискайки кашлица. Това определено беше силно. — Леко съм любопитен за причината.

Усмивката на Уилям посърна, но само за миг. Сетне тя се върна с подновена фалшивост.

— Трябваше да се досетя, че не си дошъл, за да бъбрим. Златото ни бе откраднато, когато го внасяхме в града. Но не по наша вина.

— Нима? Без ваша вина? Какво удобно оправдание да не ми платиш полагащата се половина.

Уилям седна, а по-големият брат последва примера му. Двамата мълчаливо се вгледаха един в друг. Артър знаеше, че брат му се опитва да прецени колко трябва да каже и каква реакция би могъл да очаква. Самият Артър се надяваше, че ще чуе цялата проклета истина.

— Случайно да си чувал за Стражителя?

Артър бе прекалено изненадан, за да скрие реакцията си.

— Да приема ли това за „да“? — продължи Уилям, повдигайки вежда.

— Чувал съм. Но първо разкажи ти. Може би тогава ще успея да обясня по-ясно.

Уилям направи знак на друга девойка, която му донесе изящна чаша с вино.

— Който и да е този негодник, очевидно е голям късметлия — поде първомайсторът. — Натъкнал се на нас, докато пренасяме сандъка през стената. Убил хората ми и заграбил златото. И знаеш ли какво направил, мизерникът? Пръснал го над пазара посред бял ден. Не за пръв път прави подобни изпълнения, но никога преди не бе успявал да докопа толкова много злато. Да ти призная, това е плашещо. Човек, който пръска пари по такъв начин, не може да бъде купен. Той се е заел да ни избие. Всички ни, не само Змиите. Ще ми се да знаех с какво сме го вбесили толкова.

— При други обстоятелства бих се усъмнил в способността на сам човек да избие толкова много от твоите — рече Артър, — само че получих възможността да видя със собствените си очи. Той уби шестима от хората ми и се подписа с кръвта им. Бе взел част от златото, но не цялото, слава на боговете. След още няколко дни останалото ще бъде готово за внасяне. Алиса смята, че цялото е било откраднато, което ще ни помогне да компенсираме изгубеното.

— Мога да разменя по-голямата част в кралски монети с помощта на търговците си. И като закупувам големи количества храна и вино от Лори Кинън. Струва ми се подобаващо да изпирам златото на Трифектата чрез самата нея. Но обработката на по-големи количества разбираемо отнема повече време. Кога ще бъдеш готов да вземеш своята част от размененото до този момент?

— За момента го дръж при себе си. Сега нещата са прекалено хаотични. Това е и една от причините за идването ми. Погребението на Натаниел е утре. Погрижи се хората ти да бъдат готови по здрач. Алиса е наела най-малко хиляда войници, може би много повече. Тя се кани да ги пусне да вилнеят из града.