Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Струва ми се излишно да питам, но все пак ще го сторя. Ти ли си Призрака?

Тъмнокожият се засмя.

— Да.

— Говори се, че си много добър.

— Кои са тези, които говорят това? Слепият глупак, отговарящ за финансите на гилдията? Или някои от останалите ми колеги? Бих се изненадал, ако някой от тях се изкаже по мой адрес с нещо различно от презрение.

— Бил беше — призна Орик. — Истина ли е? Започвам да се съмнявам?

— Това опит да ме подтикнеш към самохвалство ли е? Нямам намерение да се перча. Няма по-добър от мен. Сега ми кажи името си и по каква работа си дошъл. В противен случай може да реша, че предпочитам да пия сам.

— Тъжен е онзи, който би предпочел да пие сам.

Призрака се усмихна отново. В кафявите му очи блесна заплаха.

— Наистина ли смяташ, че не съм свикнал да бъда сам?

Орик прокле тромавостта на езика си. Артър би провел разговора много по-умело. Той би научил незабелязано всичко необходимо.

— Тук си прав. Името ми е Орик. Не е важно за кого работя. Нужен си ми за определена задача. Вече платих на Бил за услугите ти.

Призрака се облегна назад и скръсти ръце. Орик видя две дръжки точно под лактите му. Изглежда и тъмнокожият не зачиташе забраната за влизане с оръжие.

— Мога да откажа, ако поискам, така че недей да смяташ съгласието ми за дадено, Орик. Какво желаеш: някой да бъде открит, убит или и двете?

— И двете.

Заплашителността преля в усмивката.

— Отлично. За кого става въпрос?

— Наричат го Стражителя.

Орик бе сепнат от внезапното прихване. Изглеждаше, че останалите посетители на кръчмата са застанали нащрек от звука.

— Стражителя? Това е интересно. Чувал съм слухове за него, но те неизменно го преувеличават. Изкарват го самата Смърт. А сега ти идваш и ми заръчваш да го убия. Разполагаш ли с нещо друго освен името му?

— Видях го със собствените си очи — раздразнено каза Орик. — Той беше облечен в сиво, а лицето си бе скрил в качулката.

— Току-що описа почти всеки просяк във Велдарен.

— Носеше два меча, по един във всяка ръка.

— Два меча в една ръка — ето това би ме впечатлило.

— Достатъчно! — Орик стовари длан върху масата. — Няма да се оставя на урод като теб да ме разиграва!

Цялата пивница утихна при тези думи. Призрака се приведе по-близо до събеседника си. Не изглеждаше разгневен, само развеселен. Но в усмивката му се таеше нещо, нещо опасно. Гласът му спадна до шепот.

— Урод? И защо? Заради кожата ли? В Кер има хиляди като мен.

— Само един урод би си нацапотил лицето, за да прилича на мъртва курва — каза Орик, все още раздразнен.

— А, заради боята. — Гласът му стана още по-тих, съответстващ за споделяне на лична тайна. — Много сърби, а освен това не е евтина. Знаеш ли защо я нося?

— Защото искаш да се слееш с околните?

— Да се слея?

Той се смя дълго и гръмко, успявайки да сепне околните. Самият Орик се усети как трепва, макар да не знаеше защо. Знаеше само, че е изгубил контрол върху разговора. Трябваше да се овладее бързо, в противен случай преговорите щяха да пропаднат.

— Не, не за да се слея — продължи Призрака. — Искам да изпъквам. Когато останалите видят тази боя, тя им напомня защо я нося. Никой не може да се скрие от мен, Орик. Именно затова съм най-добрият. Всеки, с когото разговарям, се страхува, защото не знае нищо за мен — знае само, че съм различен. Виждаш ли онзи фермер там? Бих могъл да узная името на съпругата му за по-малко време, отколкото на теб би ти било необходимо, за да се представиш. Когато ти задаваш въпроси, останалите ще усукват, ще отлагат, ще се надяват да измъкнат нещо. Когато аз задавам въпроси, останалите искат да се отърват от мен, защото аз ги карам да изпитват страх, без да изрека и едничка заплашителна дума. Страхът е по-силен от златото. Всички богатства на света не са способни да подтикнат някого да надвие страха си, не и когато става дума за смърт и кръв. Онези, към които аз се обръщам с въпрос, бързат да ми кажат всичко, което искам да зная, за да се върнат към жалкото си съществуване. Да се слея? Каква печална липса на въображение.

— Достатъчно. Приемаш или не?

Призрака отпи от халбата.

— Утрои сумата, която ти е казал Бил. Няма да приема и една медна монетка по-малко.

— За тези пари бих могъл да наема петдесет души!

— От които нито един няма да открие търсеното. Тройно.

Орик се изправи. Бе търпял достатъчно.

— Ти за какъв се мислиш, негоднико? Отказвам. Или приемаш стандартното заплащане, или няма да получиш нищо.