Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Гилдията все още бе запазила старото си седалище. То се намираше близо до централния булевард и на заможните не се налагаше да навлизат дълбоко сред заплашителни улички.

Орик влезе вътре, надявайки се да се натъкне на стар познат. Действително, веднага забеляза гъстата слята вежда.

— Орик? — изрече явилият се в отговор на звънчето над вратата. — Наистина ли си ти? Ела по-близо, очите ми вече не са… Радвам се да те видя, негоднико!

Посетителят се усмихна широко.

— Опасявах се, че си пукнал. Или че си бил заменен от човек, чиято памет не се простира само до един час.

Старецът се засмя. Той се казваше Бил Трет, почитана фигура от предишния наемнически период на Орик. Трет бе убивал до отмала, а после, останал прекалено слаб, за да върти меча, гилдията му бе връчила перо на мястото на оръжието и след кратко обучение го бе назначила за чиновник. Огромното знание за отделните поръчители, което бе натрупал през кариерата си, беше обусловило този избор.

— Виждаш ли каква бъркотия е? — попита Бил и посочи към рафтовете с документи. — Само аз зная кое къде се намира. Ще ме държат тук, докато умра, а може би и после, стига да открият начин.

— Небесата са ми свидетели, че от теб има нужда — рече Орик. — Трифектата все още ли налива злато в кесиите ви?

Трет махна с ръка.

— Приходите вече не са толкова значителни. Почти всички вече се стремят към минимума. Не е като преди десет години. Тогава дори не смогвах да преброя златото, което преливаше от една кесия в друга. Също като кръвта, дето се лееше тогава.

Орик се усмихна, припомнил си множеството крадци, които бе посякъл на служба при Леон Кънингтън. Каква година!

— Мисля, че Алиса се кани да възложи известна работа по-късно днес, така че бъди готов — рече посетителят.

Възрастният мъж повдигна вежда, но не попита.

— Що се отнася до мен, аз съм дошъл да те помоля за услуга, Бил.

— Каква? Макар че не аз съм този, който трябва да ти прави услуги. Доколкото си спомням, аз бях този, който ти спаси живота във Фелууд.

— Не държа на безвъзмездна услуга — додаде Орик и пусна тлъстичка кесия върху бюрото. — Трябва ми най-добрият ви меч. И нямам предвид най-добрият според глупашкото рангиране на гилдията . Интересува ме твоята преценка. Ти познаваш всички наемници чак до Ейнджълпорт. Трябва ми адски добър човек. Способен да надуши мишка в гората преди бухалите, дето се казва.

Бил потърка брадичка, присвил очи.

— Предполагам, че няма да имаш нищо против, ако въпросният човек е малко противен?

— Дори и ако е най-грозният и жесток пройдоха, когото познаваш. Дори бих предпочел да е така. Тъкмо ще се спогодим веднага.

Трет се изсмя, но сухо.

— Зная един, който може да ти свърши работа. Той е много добър, Орик. Идва от Кер, макар някои да казват, че изобщо не е от Дезрел, а някакъв друг свят. Девет задачи съм му възлагал, нито веднъж не се е провалял. И винаги откриваше целите си предсрочно. Но в последно време за него не се намира работа, защото взема двойно повече от обичайното.

— Как се казва?

— Сам се нарича Призрака. Не съм достатъчно смел да го посъветвам да си избере нещо по-оригинално. Пък и на него му подхожда. Ще разбереш, когато видиш лицето му.

Орик скръсти ръце.

— Какво означава това?

— Няма смисъл да ти казвам. Ще узнаеш сам. Той е много скъп и много опасен, но е най-добрият. Все още ли го искаш?

Орик си помисли за шестимата, които той и Артър бяха изгубили, когато Стражителя ги бе нападнал. И освен това си помисли за начина, по който Алиса щеше да ги измъчва, ако узнаеше истината за случилото се със сина й.

— Да. Трябва ми най-добрият. Къде да го търся този… Призрак?

— Знаеш ли къде е Халбата и перото ? Не? Това е една мижава странноприемница в южната част на града, недалеч от главната улица. Иди там след няколко часа. Кръчмарят е мошеник, но ще ти покаже Призрака… Макар да ми се струва, че няма да имаш нужда от напътствия.

Бил развърза кесията и я изсипа, за да преброи монетите. След това той кимна и каза:

— Дал си ми повече.

— Останалото считай за подарък — каза Орик, отправящ се към изхода.

— Разбрано. Късмет, Орик.

Наемникът нямаше намерение да чака. Той искаше да присъства, когато Призрака се появи. Освен това можеше и да придобие някаква информация от тамошните клиенти. Тъй като все още бе рано, онези, които щеше да завари в пивницата, несъмнено щяха да се окажат редовни клиенти.

Откриването на кръчмата се оказа лесно — над вратата й висеше табела с грозна халба и още по-немарливо изрисувано перо. Явно стопанинът скъпернически я бе изографисал сам. Орик намести меча си и влезе вътре.