Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Но тогава този момент изчезна, защото колата пламна.

Хаерн изруга. Изглежда някой от крадците бе хвърлил запалителна бомба. Гъстият черен дим бързо се разнесе наоколо.

Тъй като знаеше, че Вълците веднага ще се втурнат да посекат оцелелите, Хаерн също се хвърли към колата. Болка пронизваше цялата му лява ръка. Този крайник щеше да става за отблъскване на удари, но убиването щеше да бъде ограничено само до десницата.

Пред него изникна силует — червенокоса жена, облечена в бяло.

— Бягай към дърветата! — изкрещя й той, без да спира. Горещината бе непоносима, но до този момент огънят бе обхванал единствено платнището на фургона.

Около колата нямаше оцелели. Извъртелият се да избегне жената Хаерн подскочи.

По време на краткия си полет той получи възможност да огледа битката. Четирима Вълци бяха оформили полукръг около колата. Черно-сивите им наметала не можеха да бъдат сбъркани. Срещу тях се бяха изправили трима мъже — един в жълта роба, стиснал жезъл, друг в сиви одежди, въоръжен с два боздугана, а третият бе едър бабаит, който размахваше сопа.

В движенията на онзи с боздуганите имаше нещо ужасно познато, само че Хаерн не разполагаше с време да обмисля. Той насочи скока си към пълничкия, очевидно стопанин или кочияш. Въпросният изглеждаше най-неопитен и изпитваше най-големи затруднения с Вълка, обикалящ около него.

При приземяването си Хаерн блъсна крадеца и го посече. Сблъсъкът им повали и двамата. Младежът изкрещя, усетил нещо да блъсва раненото рамо. Остра болка прободе стомаха му, пораждайки нов вик на болка. Този път не бе извадил такъв късмет при сблъсъка. Докато се изтърколваше, той видя кръв — собствената си кръв — върху кинжала на крадеца.

С мъка Хаерн се изправи на крака. Болка, дим и сълзи замъгляваха погледа му. Един от двамата крадци, сражавали се срещу мъжа в сиво, се отправяше срещу новата заплаха. Младежът повдигна мечовете си и се постара да си придаде уверен вид.

Вълкът също бе въоръжен с два къси меча. Той нанесе силен удар над главата си с тях, надявайки се да се възползва от превъзходството на силата си. Стратегията му не бе лоша, предвид състоянието, в което се намираше Хаерн. Последният кръстоса мечовете си и отрази замаха, макар нервите в раненото рамо да изкрещяха в протест при сблъсъка. Крадецът повтори опита си още веднъж и още веднъж, като че имаше насреща си стена, която възнамеряваше да разсече. На третия път лявата ръка на Хаерн не издържа и той трябваше да се извърти, за да избегне удара. Младежът се престори, че отстъпва, но веднага след това изстреля десния си крак, поваляйки противника. В добавка оръжието му разсече гърдите на Вълка.

Раната се оказа прекалено плитка, но предостави на Хаерн достатъчно време, за да отстъпи наистина. Кръв се стичаше по ризата и панталоните му. По лявата му ръка също се стичаше топлина. Той се закашля. Надяваше се, че е заради дима.

Вбесен от раната, противникът му скочи на крака и се хвърли с устрема на див звяр. Хаерн остана на място и само отби ударите му. Двамата отново се сблъскаха, но този път Стражителя бе заел по-добра позиция и коляното му полетя към слабините на нападателя. Когато Вълкът рухна на земята, Хаерн на практика се стовари отгоре му. Мечът се отрони от ранената левица, но другата ръка задържа своето оръжие. Именно зад него младежът вложи тежестта си.

Острието на късия меч потъна в стомаха на крадеца и продължи пътя си надолу, отвъд бъбреците и в самата земя. За момент прикованият остана да се гърчи, а после утихна.

Хаерн се чувстваше само малко по-добре от човека, когото бе убил. Сблъсъкът допълнително бе разранил рамото и ръката му. Стомахът все още го болеше. Не бе имал възможност да огледа последната рана, но я чувстваше отвратително. Не успя да се изправи. Най-сетне съумя да издърпа меча си, при което рухна по гръб и остана да лежи, дишащ накъсано. Дотук с посланието към гилдиите. Дотук с вдъхването на ужас. Той бе убил само петима…

Звуците на битката заглъхнаха. Главата му започваше да се върти. Над него изникна лице, познато от миналото. Към този лик се присъедини още един, по-млад и женски. Хаерн осъзна, че халюцинира. Как иначе щеше да вижда насреща си двама души, единият от които бе изчезнал, а другият бе мъртъв? Как иначе можеше да обясни, че Зенке му казва да се държи? Или че Делисия разкъсва дрехите му, за да разгледа раната в стомаха? Той усети натиск, след което пред очите му се спусна жълтеникава пелена с червени очертания. Звуците, доскоро приглушени, изчезнаха напълно. След това престана да вижда.