Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Където и да идете, няма да се намирате в безопасност — продължи да мълви Хаерн и изтегли мечовете си. — Може би е време да изпратя това съобщение по недвусмислен начин.

Той се придвижваше близо до дърветата, а когато се озова на петдесетина крачки от колата, изцяло изчезна в гората. Трима от Вълците бяха застанали край ръба на пътя и стреляха с арбалетите си. При приближаването си Хаерн ги дочу да се съветват за изстрелите си.

Докато напредваше, младежът проклинаше горската растителност. Той бе чувал за хора, чието умение им позволявало да се придвижват напълно безшумно над сухи листа. Но изпод неговите нозе непрекъснато изникваше шумолене и пропукване. Какво ли не би дал за един павиран път и сенките на градска постройка. Само че тримата бяха прекалено съсредоточени над стрелбата си, за да чуят доближаването му.

Той отправи мислена благодарност към Ашур.

— Оглеждайте се за ръка — каза най-десният Вълк. Той бе по-възрастен от останалите, може би предвождаше мисията. — Не позволявайте на жълтия негодник да се прицели.

Хаерн се намираше на по-малко от пет крачки от него. Стиснал мечовете си в готовност, той стопи разстоянието още повече. Страхът на крадците го развеселяваше. Дали не бяха надценили възможностите си? Кой беше този негодник, за когото говореха? Нямаше значение. Почти не оставаше време. Вълците от другата страна бяха започнали да се приближават към колата. Може би бяха по-уверени, а може би бяха убили неколцина от защитниците. Решавайки, че онзи отдясно е най-опасен, младежът се хвърли в атака.

Първият му удар потъна в гърба на крадеца и разсече дроба му. Хаерн не си направи труда да заглушава вика му или да го задържа — останалите двама се намираха прекалено близо и така или иначе щяха да чуят. Веднага след първата атака младежът замахна и с лявата си ръка за довършващ удар, но крадецът падна напред. Хаерн го изрита, за да освободи мечовете си, след което се обърна към другите двама. Онзи, който бе по-близо, хвърли оръжието си и изтегли кинжал, но другият…

Хаерн се хвърли на земята. Болтът профуча на косъм от главата му. Гилдичарят с кинжала скочи към него. Младежът се претърколи, отразявайки ударите с мечовете си. Едновременно с това се оттласна от земята и се озова на крака. Но противникът му не продължи да напада, а се задържа на място, ухилен.

— Идиот — оповести крадецът, а другарят му отново стреля с арбалета си.

Хаерн завъртя плаща си, за да заблуди стрелеца. Болката, пронизала рамото, съобщи за неуспеха му. Въпреки това той продължи да се върти, използвайки наметалото си, за да се прикрива. Достатъчен му бе само един спечелен миг, допълнителна крачка по-близо, но ако крадците запазваха дистанция и се осланяха само на стрелите, а не на остриетата си…

Младежът вложи цялата си сила в скока. Единствено чистият късмет не позволи на кинжала да го прониже. Докато той и по-близкият крадец падаха, Хаерн блъсна гърлото му с лакът. От устата на Вълка рукна кръв. Преди другият да е успял да реагира, арбалетът се оказа блъснат в ръцете му. Тъкмо изстрелваният болт полетя и се заби в един дънер. Този глух звук прозвуча като музика за ушите на Хаерн. Без да има време да извади камата си, противникът нямаше никакъв шанс. Хаерновото нападение бе жестоко и диво, без никаква мисъл за защита. Два бързи удара разпориха гърлото на крадеца, трети замах под коленете го повали на земята.

Най-сетне получил миг отдих, Хаерн изруга и сграбчи болта, който все още стърчеше от рамото му. Той бе потънал дълбоко, а един бърз поглед към колчана на Вълка показа назъбени глави, умишлено затрудняващи изваждането. За момента отново трябваше да се осланя на мантрата, която бе научил още като дете, целяща да изолира болката. И си пое въздух. Усилил настойчивостта на повторенията, Хаерн блъсна болта навътре, за да го изкара от другата страна.

И изкрещя.

Дишащ тежко, младежът се облегна на едно дърво и огледа окървавения болт, който бе захвърлил на земята. Върхът не изглеждаше отровен — поне в това бе извадил късмет. Изглежда Вълците не бяха сметнали тази засада за достатъчно опасна, за да харчат време и пари за отрова.

Той погледна към колата, за да прецени ситуацията. Не можеше да види онези от другата страна, но можеше да различи един Вълк да лежи върху пътя. Трупът му пламтеше. В най-лошия случай това оставяше четирима живи. До този момент те не бяха забелязали появата му това също беше добре. Хаерн се нуждаеше от още малко отдих, за да се възстанови.