Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Овладей се, момиче — най-сетне каза тя, когато един замах едва не разсече гърлото й. — Ако този избор те тревожи толкова, аз ще реша вместо теб, за да можеш ти да се съсредоточиш в тренировката и да не ме убиеш с небрежността си.

— Съжалявам. — Велиана прибра остриета и се облегна на стената. Звучеше ужасно задъхана. — Трябва да вървя.

— Почакай. Аз също имам въпрос за теб. Някой е убил детето на Алиса. Трябва да открия кой.

— Някой е убил Натаниел? Мислех, че ти си я убедила да го изпрати на север, далеч от града.

— Така беше. Тя го повикала обратно. Детето е било убито по пътя.

— Мога да ти гарантирам, че това не е дело на Пепелявата гилдия — веднага каза Велиана. — Никога не бих позволила на Гарик да стори нещо толкова долно. А той още не е достигнал момент, в който би подготвил нещо толкова мащабно зад гърба ми.

— Сигурна ли си?

За момент Велиана замълча в размисъл. И въздъхна.

— Не, не съм. Може да е придобил по-голям контрол, отколкото осъзнавам. Ниското ми мнение за него ме е заслепило за амбициите му. Гарик няма намерение да остава нечия марионетка. Но въпреки това не ми хрумва причина, поради която би убил Натаниел. Не е имало и как да знае, че момчето пътува към града. Друго има ли?

С единия от кинжалите си Зуса очерта символа, който войниците й бяха показали.

— Това. Кажи ми какво знаеш за този… Стражител.

— За пръв път чухме за него преди около три години, но нищо не пречи да ни е убивал още преди това. Предвид непрекъснатите сражения между гилдиите, нищо чудно много от труповете, за които е отговорен той, да са били приписани на вътрешни дрязги. Във всеки случай преди три години започнахме да откриваме този символ, понякога придружен или заменен от буквата С . С течение на времето той изглежда натрупа самоувереност, защото започна да оставя по-ясен знак, често с кръв. Стражителя избива крадци от всички гилдии, без видимо предпочитание. Всяка от гилдиите е обвинявала всяка от останалите, че тайно го поддържа, но до този момент не са изникнали никакви категорични доказателства. Който и да е той, става дума за човек, изпитващ изключително силна ненавист към крадците. И изключително ловък. Малцината, оцелели сблъсъците с него, споменават единствено лице, скрито в сенките на качулка.

— Някога нападал ли е Трифектата? — попита Зуса.

Другата сви рамене.

— Може и да е, но ние не знаем. Предполагам не очакваш някой от богатите негодници да каже на нас.

Зуса се намръщи. Самата тя също не бе чувала за намесата на подобен човек в делата на Гемкрофт. Какво бе подтикнало този убиец на престъпници да нападне сина на Алиса?

— Трябва да го открия. Знаеш ли нещо, което би могло да ме напъти?

— Защо ще го търсиш?

— Той е убил Натаниел. Моята господарка иска да отмъсти.

Велиана скръсти ръце и печално поклати глава.

— Щом Стражителя го е убил, тук става нещо значимо. Може би е решил, че тайно сте се съюзили с някоя от гилдиите. Може би се е объркал. Може би е просто побъркан, който не подбира проливаната от него кръв. За него знаем единствено, че е изключително опитен убиец.

— Въпреки това трябва да го открия. Честта ми зависи от това.

— В такъв случай ти желая късмет. — Велиана прикачи плаща на раменете си. — Мнозина са опитвали, но никаква диря не е била открита. Сякаш става дума за призрак. Ако искаш да го намериш, най-добре обхождай улиците нощем и се ослушвай за битки. Ако не го заловиш по време на действие, съмнявам се, че изобщо ще го откриеш.

— Толкова рано? — попита Зуса, когато гостенката й отвори вратата да си върви. — Кинжалите ти са отлични, но си занемарила магиите.

— Трябва. Мъртвешката маска чака отговора си, трябва да се подготвя.

— Късмет. — Зуса се поклони. — Дано вземеш навременното и правилно решение. И постигнеш мир със семейството на дамата ми.

Облъхвана от леден вятър, Велиана тъжно поклати глава.

— Докато Трен Фелхорн е още жив, тази война ще продължи. Прекалено много са онези, които се боят от него, а още по-многобройни са онези, които живеят в ръцете му, без дори да го осъзнават. Той е жлъчен и жесток човек. Понякога ми се струва, че краят няма да настъпи, докато цял Велдарен не изгори до основи.

— Може би трябва да подготвиш план не срещу Гарик, а срещу Трен — рече Зуса.

Усмивката на Велиана се вгорчи.

— Веднъж го сторихме. И гилдията ни загуби най-добрия си предводител заради това. Скоро ще се видим пак. На добър час.

— И на теб също.

Зуса се бе надявала, че разговорът с Велиана ще донесе яснота, но вместо това той само бе влошил нещата. Тайнствен асасин, убивал крадци в продължение на години, без нито една от гилдиите да открие самоличността му. Кой би могъл да притежава подобно умение? И какво бе насочило това умение срещу Алиса? Какво щеше да стане, ако Зуса все пак успееше да го открие? Дали щеше да съумее да го победи?