Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Зуса се бе отбила в дома си, за да вземе няколко неща, необходими за диренето й. С изненада откри, че Велиана, която бе възнамерявала да потърси, вече я очаква.

— Зная, че идвам ден по-рано — каза белязаната. Тя бе махнала наметалото си и носеше черно-сива прилепнала одежда. — Не съм дошла просто за тренировка, а и за съвет.

Зуса свали плаща си и го положи върху леглото. Велиана бе оставила ботушите си край вратата и бе застанала боса в средата на стаята.

— Ще ми разкажеш по време на тренировката — рече Зуса. — Все още чувствам повика на съня, така че имам нужда от раздвижване.

И двете изтеглиха кинжалите си. Още в самото начало наставницата бе настояла за истински оръжия. Тя считаше, че умението й не би й позволило да нарани сериозно Велиана, а и щеше да попречи на последната да стори същото. За изминалите пет години ученичката й беше напреднала бързо. Така че когато някоя от двете успееше да нанесе удар, това бе смятано за заслужена рядкост.

— Някога да си чувала за магьосник, наричащ себе си Смърт, Мъртвешката маска, Маската на Смъртта или нещо подобно? — попита Велиана, започнала да се разтяга.

Зуса поклати глава. Събеседничката й не изглеждаше изненадана.

— Все пак реших да попитам — продължи белязаната. — Въпросният изникна преди седмица. Изключително опасен. Възнамерява да убие Гарик, макар да не зная как. Струва ми се, че ще успее.

— И ти възнамеряваш да убиеш този опасен магьосник?

Велиана нанесе лъжлив удар, сетне насочи острието си ниско надолу, очаквайки Зуса да отрази удара. Кинжалите им се сблъскаха сред метален звън. Двете се впуснаха в опитен танц, чиито движения бяха усвоили до съвършенство през годините: съвършено редуване на разсичания и отскоци, отразявания и удари. По време на упражненията продължиха разговора си, макар и с леко задъхани гласове.

— Не съм сигурна дали съм способна. И дали искам. Гарик се е обърнал срещу мен. Смята, че може да оцелее и без моята помощ. Може и да е прав. Но по времето, когато аз го издигнах до първомайстор, той беше лъжлив страхливец.

Зуса ускори темпото и принуди Велиана да премине в защита. Безликата се въртеше и нанасяше бързи удари.

— И мъжете, и жените се променят с времето.

— Не по такъв начин. Неговата промяна е прекалено внезапна. Имам чувството, че пропускам нещо очевидно.

— Може би тъкмо тези мисли са причината за пропуска ти. Какъв съвет искаш от мен?

Велиана отскочи назад, но Зуса не й позволи отдих, а се хвърли подире й с размахани кинжали. След като отрази двойния замах, белязаната блъсна учителката си с лакът в гърдите и я оттласна.

— Трябва да направя избор, но не зная кой е правилният. Ти ме познаваш най-добре, Зуса. Какво трябва да направя?

Зуса се отдръпна назад, потърквайки гръдната си кост. Нещо наистина сериозно бе разсеяло мислите на Велиана, за да вложи тя толкова непредпазлива сила в удара си.

— Аз виждам много решения. Открий каква е тайнствената причина, окуражила Гарик, и я унищожи. Присъедини се към магьосника и затвърди сегашната си позиция. Започни да изграждаш свой план за отстраняването на Гарик. Приеми ситуацията и изчакай неминуемия кинжал. Така или иначе ти си тази, която ще вземе решение.

— Уморих се от игри — каза Велиана. — Нямам време да проучвам Гарик. Много скоро той ще направи хода си срещу мен, усещам го. Обещах на Мъртвешката маска да му отговоря утре вечер.

— А той ще те убие ли, ако откажеш?

Велиана се засмя.

— Може би. Не зная нищо за него.

— Тогава как можеш да му имаш доверие?

— Защото се сражавах с него. Той не се възползва от възможността си да ме убие. Никога не показа страх, дори и когато аз на свой ред имах шанс да отнема живота му. Той е жесток, страховит и целеотдаден. Каквато и да е целта му, той ще успее. Вероятно се страхувам, че аз ще се окажа следващата на пътя му.

Зуса завъртя кинжали в подкана за нов сблъсък.

— Тогава се присъедини към него без колебание. С постъпката си Гарик си е заслужил предателството. Изслушай плана на Мъртвешката маска, но непрекъснато стой нащрек. Във всеки чужд замисъл изникват възможности, от които ти можеш да се възползваш.

Сега беше ред на Велиана да атакува. Тя се впусна с ожесточение, което разтревожи Зуса. Обикновено ученичката й бе много по-овладяна. Изглежда този тайнствен заклинател я бе притеснил значително.

Може би чувстваше вина заради предателството към Гарик? Или гордостта не й позволяваше да се примири за постоянно с второто място в Пепелявата гилдия? Каквато и да бе причината, кинжалите на Велиана бяха изгубили обичайната си грация. На няколко пъти Зуса трябваше да отскача, за да не пролее кръв върху пода.