Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Тя знаеше, че Гарик ще очаква обяснение, но умишлено се забави. Нека той да чака и да се тревожи. Велиана искаше той да се почувства унизен, да усети презрението й. Всичко останало би го накарало да си мисли, че нещата са различни. Най-сетне, когато денят наближи края си, едно от гилдийните хлапета я откри в кръчмата (разположена в другия край на града) и я уведоми за повика на Гарик.

— Кажи му, че идвам — отвърна тя и му подхвърли медна монета. — Но след като си допия.

Тя близа чашата си още половин час. През това време в пивницата пристигнаха още неколцина мъже, облечени в тъмносивите плащове на Пепелявата гилдия. Те бяха новопостъпили, за които Велиана знаеше само имената им. Влиянието й над тях се ограничаваше с това.

Жената отново прокле слепотата си, накарала я да подцени амбициите му.

— Гарик чака — каза един от тях. Май се казваше Гил. Защо изобщо бе допуснала човек като него да влезе в гилдията? Той приличаше на мускулесто двукрако куче, изпълзяло от задника на някой помияр.

— Не се съмнявам, че си има и по-важни проблеми — отвърна Велиана и пресуши халбата си.

— По-важни от неподчинението? Не, няма.

Тя му намигна, докато се изправяше.

— Водете, момчета. Цели трима са изпратени за мен? Чувствам се поласкана.

— Млъквай.

До залез оставаше час. Сред оранжевото му сияние Велиана се чувстваше незащитена. В момента четиримата бяха навлезли дълбоко в територията на Паяците. Вместо да поемат през по-недоходоносните участъци, те крачеха сред самата му среда. По пътя Велиана забеляза неколцина мъже с по-светли сиви плащове, но те не обърнаха никакво внимание на прекосяващите — не ги нападнаха и дори не поискаха обяснение.

Странно.

При Гарик тя завари Мъртвешката маска. Самият първомайстор се бе разположил сред възглавничките си и пушеше с изключително доволен вид. Това обстоятелство я притесни. И какво правеше тук магьосникът? Дали не предстоеше поредно посегателство срещу живота му? Дванадесет крадци също стояха в стаята, до един въоръжени. Тревогата й припламна по-силно. Дали не бе настъпил моментът, в който Гарик щеше да опита да поеме абсолютен контрол над гилдията?

Ръцете й незабелязано докоснаха кинжалите. Ако се стигнеше до това, тя щеше да отнесе Гарик със себе си. По-добре Пепелявата гилдия да изчезнеше, отколкото да продължи да съществува в ръцете на този параноик.

— Знаеш как да накараш един джентълмен да те чака — подметна Гарик при влизането й.

— Убедена съм, че Мъртвешката маска ще ми прости.

Първомайсторът се засмя, незасегнат.

— Е, вече всички сме тук. Преди да продължим, Вел, би ли предала кинжалите си? Не бих искал някой да пострада.

Трудно й беше да скрие паниката си, но тя все пак успя да го стори. Трябваше ли да се подчини? Ако предадеше оръжията си, щеше да остане уязвима, но пък в противен случай постъпката й би изглеждала като заплаха. Тя погледна към Мъртвешката маска. Погледите им се докоснаха само за миг, но това бе достатъчно, за да забележи леката усмивка и намигването. Решавайки да се довери, Велиана връчи кинжалите си и скръсти ръце.

— Изглежда онова, което ще чуя, няма да ми хареса?

— Може би не аз съм този, който трябва да говори. — Той се обърна към Мъртвешката маска. — Би ли ми казал защо Велиана е още жива?

Околните крадци започнаха да мърморят. Как ли тълкуваха тези думи?

— Не разбирам. — Мъжът се направи на изненадан. — Има ли причина за противното?

— Не ме лъжи. Зная, че тя те е нападнала през нощта. Един от хората ми е наблюдавал. Кажи ми, защо не я уби? Все пак, тя се е опитала да стори именно това с теб.

— Сметнах, че това е поредното изпитание, целящо да прецени годността ми — ловко излъга Мъртвешката маска. — В края на битката ни самата тя каза нещо в този ред на мисли. Нима преценката ми не е била правилна? Нима Велиана ме е излъгала?

Очевидно Гарик не бе очаквал подобен отговор. Той се навъси и се намести сред възглавничките си.

— Да, глупако. Не е била правилна. Тя те е излъгала. Трябвало е да умреш, а още си жив.

Велиана мълчеше. Каква игра играеше Гарик? Тя го бе предупредила за последиците, които би породило подобно неоправдано посегателство срещу новоприет член на гилдията, а ето че той лично оповестяваше тези си размисли пред останалите крадци. И не просто това — дори изтъкваше провала на плановете.

— Каква е била причината тя да ме напада? — попита Мъртвешката маска.

— Не е ли очевидно? Тя се страхува от теб. Вижда, че с умения като твоите ти много лесно би могъл да заемеш мястото й. Не е ли така, Велиана?