Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Късно е за слабак като теб да се шляе наоколо — рече Пестника.

— За едно добро питие никога не е късно.

Мъжагата се подсмихна.

— Тук хубаво питие няма да откриеш. Какво си дошъл да ми кажеш?

— Видях някаква доставка през стената. Мисля, че Змиите…

Той усети атаката далеч преди Пестника. Хаерновият отскок изпревари стрелите. Мъжът простена и рухна, пронизан от два болта в корема.

Хаерн се втурна встрани, за да се отдръпне от факлите на кръчмата. На ъгъла той се сблъска с някакъв закачулен, стиснал кинжали. Младежът веднага се претърколи назад и скочи на крака, изтеглил мечове. По-дългите остриета представляваха предимство. И противникът му го знаеше. Той се хвърли, надявайки се да нанесе изненадващ удар.

Но движението му се оказа прекалено бавно. Хаерн се извъртя, при което острието на кинжала го докосна, но без да го пореже. Едновременно с това нанесе своя удар, двоен. Единият меч поряза ръката на противника, а другият блъсна кинжала. Крадецът изкрещя от болка. С едно бързо движение Хаерн издърпа мечовете си и замахна отново. Заради лошата си позиция непознатият не успя да отрази ударите.

Хаерн срита трупа му и се навъси към наметалото му. Бе очаквал, че Змиите са го последвали, решени да го елиминират заради знанието му. Но мъртвият крадец носеше сивото на Паяковата гилдия.

Той долови опъването на тетива и инстинктивно се хвърли към земята. Стрелата полетя близо до него и разкъса наметалото му, но не засегна тялото.

Нападателят се намираше на покрива и подготвяше нов изстрел. Хаерн се извъртя, за да създаде погрешно впечатление за посоката си на оттегляне, а после скочи в противоположна посока. Стрелата отново пропусна. В следващия миг младежът се бе прикрил зад първия ъгъл и проклинаше лошия си късмет. Защо Паяците бяха изникнали точно сега? По каква причина воюваха с Ястребите?

Бягството му го бе отвело обратно до пивницата. Няколко Змии бяха излезли да се сражават, но зелените им плащове бързо се покриваха с червени петна. Паяците ги превъзхождаха двукратно. Хаерн трескаво оглеждаше сражаващите се, дирейки път за бягство.

Навесът на кръчмата го защитаваше от обстрела, но го излагаше пред останалите от крадците. Макар несъмнено да бяха обградили мястото, това нямаше да попречи на Хаерн да си проправи път. Все пак той бе най-великото творение на Паяковата гилдия. И нейното най-голямо разочарование. Освен това крадците го смятаха за мъртъв. Той не възнамеряваше да ги убеждава в противното. През последните пет години се бе променил значително, но пак съществуваше риск някой да го разпознае под слоя мръсотия…

Един от Паяците го забеляза, забеляза и кръвта по мечовете му. Когато крадецът атакува, Хаерн отвърна с неочаквано ожесточение, което онзи не бе очаквал. Младежът изблъска кинжалите, разсече гърлото му и се втурна на улицата. Още двама Паяци понечиха да му попречат, а Хаерн се плъзна сред тях. Мечовете му посякоха бедрото на единия и коляното на другия. Двамата рухнаха с болезнени викове. Дрипавият продължи да тича, надявайки се, че останалите няма да го последват. Така беше, но въпреки това той не се отдалечи много, а пое обратно, макар и сам да осъзнаваше, че постъпката е глупаво рискована.

Битката почти бе приключила. Няколко Паяци стояха близо до входа на кръчмата, докато други претърсваха телата.

Тогава той го видя: Трен Фелхорн, първомайстор на Паяковата гилдия. Негов баща.

— Защо? — промълви безгласно Хаерн, докато гледаше как Трен самоуверено прекрачва прага на кръчмата, последван от четирима Паяци. — Каква е причината за това нападение?

Той възнамеряваше да узнае, но не сега. Видял достатъчно, Хаерн се отправи обратно към центъра на града. Едва в този момент осъзна накуцването си. След като задигна бутилката на някакъв просяк, легнал по лице в канавката (мъртъв или просто припаднал, не можеше да се разбере), младежът поспря, за да почисти ранения си крак и да излее алкохола отгоре му. След като болката утихна, той продължи.

В момента разполагаше с две дири, по които можеше да поеме — причината за дрязгата между Паяци и Ястреби или мистерията със Змийското злато. Правейки всичко по силите си, за да се убеди, че решението няма нищо общо със страха от баща му, той реши да се заеме с второто. Гилдиите непрекъснато се сражаваха помежду си. По нищо не личеше, че този сблъсък е нещо различно. Но доставките на злато от мините на Гемкрофт…

След като се отби в друг дюкян, за да се сдобие с необходими за пътуването неща, Хаерн се отправи към един от по-спокойните участъци на градската стена и с помощта на въже я преодоля. Озовал се извън Велдарен, младежът се отправи на североизток, по главния път, който се виеше около Кралския лес и отвеждаше към замъка Фелууд. Отвъд него се издигаха Гребеновите планини и мините на Гемкрофт. Пътуването щеше да му отнеме седмици, но той се надяваше, че то ще се оправдае. По пътя можеше да научи нещо ценно.