Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Няма да се съглася — продължи Фелхорн. — Ако това е единствената причина за посещението ти, върви си.

Маскираният се усмихна. Моментът бе настъпил. И най-малката грешка щеше да му коства живота.

— Чувал съм, че този Стражител е изключително добър. Почти невъзможно добър. Освен това съм чувал, че той се сражавал като теб. Знаеше ли? Сякаш е твой син. Разбира се, и двамата с теб знаем, че това е невъзможно. Синът ти е умрял в пожара преди пет години. Уверен съм, че си видял тялото му…

Той замълча и погледна към Трен. Мълчанието загатваше, че са останали неизречени думи. Само това. Никакви лъжи. Никакви блъфирания.

Фелхорн понечи да каже нещо, но затвори уста. Сините очи почти не помръдваха. Каква ли буря от мълниеносен размисъл протичаше зад тях? Мъртвешката маска си пое дълбок дъх и предприе най-рискования си ход.

— Ако успее, Стражителя ще се превърне в легенда. Само за една нощ ще е надвил и Трифектата, и гилдиите. С един удар на мечовете си ще е поставил края на десетилетен конфликт. Целият град ще се бои от него, защото Стражителя ще се е превърнал в пазител на реда.

Маскираният навлажни гърло. Сега или никога.

— Възможно е да надмине дори теб, Трен. Колко ли удивително би било това?

Фелхорн приличаше на човек, върху когото се е стоварила огромна тежест. Мускулестото му тяло вече не изглеждаше толкова силно. Страховитата му воля изглеждаше отслабнала. Хиляди въпроси напираха да изскочат върху устните му. Може би за пръв път в живота си Трен Фелхорн изглеждаше разколебан.

— Той ли те изпрати тук? — попита той накрая.

Мъртвешката маска кимна.

— Така да бъде. Дай му шанс. Гилдията ми ще приеме условията, стига Стражителя да е останал жив. Градът е жесток. Възможно е вече да е отнел живота му.

— Съмнявам се — отвърна магьосникът. Сърцето му биеше оглушително. — Предвид кой е той и кой го е оформил. На сутринта ще преброим телата и ще видим какво е останало от силните. Имам усещането, че тази нощ ще сложи край на конфликта.

— Напусни дома ми — каза Фелхорн. — И никога не споменавай за това пред друг, иначе ще те убия.

Магьосникът се поклони.

— Да бъде волята ти.

Радваше се, че маската скрива широката му усмивка. Никога през живота си не бе изпитвал облекчение като в момента, в който излезе от стаята. Необезпокояван, той пое по коридорите и напусна къщата. Жив и победил.

Тъй като войниците носеха масивни нагръдници, Зенке вървеше първи. Неговите боздугани успяваха да пробият бронята, стига да бъдеха размахани достатъчно силно. Хаерн го следваше, раздвоил вниманието си към нападения в тил. В имението цареше хаос. Навсякъде търчаха слуги. Техните викове отнасяха нападението към някоя от гилдиите. И всеки път Хаерн се усмихваше в отговор. Този път не бяха дошли крадци. Този път бе изникнало нещо много по-лошо. Двамата бяха дошли да изпълнят мисията си или да умрат.

До този момент единствено войниците се бяха нагърбили с умирането.

— Къде според теб се е скрил Леон? — попита Хаерн и изтегли меча си от поредния труп.

— В леглото, увит в юргани? — предположи Зенке. — Той не е особено подвижен.

— А къде би трябвало да търсим спалнята му?

Другият сви рамене.

Виковете на прислугата следваха устрема им. Пречкащите се слуги биваха изтласквани, но повечето от тях бяха достатъчно разумни да побегнат сами.

— Определено някъде на долния етаж — каза Хаерн. В момента двамата подминаваха стълбище. — Не си го представям да се катери по стълбите всяка вечер.

Зенке веднага блъсна обратно вратата, която бе отворил. Миг по-късно в нея изкънтяха стрели.

— Приближаваме се — ухили се мъжът.

Двамата започнаха да търсят обиколен път и скоро го откриха. А не след дълго се натъкнаха и на самите войници, застанали в засада иззад преобърнати масички. Подът бе осеян с парчетата от скъпи вази. И тримата бяха облечени в кожени брони и стискаха арбалети. Зенке премаза главите на двама от тях, а Хаерн се разправи с третия.

— Очаквах, че ще се окаже по-трудно — рече Зенке. Трябваше да изкрещи, за да надвика глъчката.

— Не изкушавай съдбата.

В следващия коридор ги очакваха шестима наемници с къси мечове и кръгли дървени щитове. Зенке се засмя и оживено се хвърли насреща им. Макар и изтощен, Хаерн също се зарази от ожесточението на спътника си. Двамата се врязаха в наемниците.

Всеки ъгъл можеше да крие още войници, готови да ги убият. Всяка врата можеше да таи още стрелци, готови да ги прострелят в гърлата. Но и двамата се сражаваха безгрижно.