Дэвид Далглиш - Танц с остриета

С края на ризата си той избърса кръвта от челото, а после попи очи. Това определено помогна на погледа му. Край него Зенке подмяташе боздуганите си. Хаерн завидя на енергичността му. Неотдавна бе влязъл в лъвски бой, но сега се чувстваше по-скоро агне. Би дал всичко за един дълъг сън. Всяка частица от тялото го болеше.

— Колко остава до разсъмване? — попита младежът.

— Около два часа — отвърна Тарлак. — Цяла нощ ли се сражаваш?

— Започнах малко преди залез, да.

— Ние, магьосниците, наричаме това да налапаш повече, отколкото можеш да изядеш.

— А ние, главорезите, наричаме това самоубийство — вметна Зенке.

Хаерн потръпна. Непредпазлива стъпка бе изпълнила с болка кръста му.

— Късметлия съм да разполагам с подкрепата ви — промърмори той.

Имението на Леон Кънингтън представляваше едно от най-добре охраняваните места в града. И тримата знаеха това. А посланието, което Хаерн беше изпратил, определено не бе предизвикало спад в бдителността на многобройните охранители.

Високи каменни стени обгръщаха дома. Пред металната порта стояха двама пазачи.

Хаерн и спътниците му се заеха да оглеждат мястото отдалеч.

— Из цялото имение ще има наемници — рече Хаерн. — А встрани от пътеката дворът несъмнено е изпълнен с капани. Ще трябва да действаме незабелязано, ако искаме да се доберем до Леон.

— Незабелязано? — Тарлак посочи към яркожълтата си роба. — Незабелязано?

Хаерн го изгледа неразбиращо и сви рамене.

— Други идеи?

Магьосникът повдигна ръце и започна да мълви неразбираеми думи. Около дланите му започна да се извива огън, оформящ огромно кълбо. То полетя към портата и я изкърти. Сред блясъка Хаерн не можа да види какво се бе случило с пазачите. А и бе сигурен, че не би искал да вижда.

— Незабелязано — изсумтя Тарлак и запрати по-малко кълбо. То се търкулна по земята и се зае да задейства капаните по пътя си сред тревата. Нощната тишина бе разкъсана от гръмовни експлозии.

Хаерн не знаеше дали да плаче, или да се смее. Зенке сви рамене.

А Тарлак запрати още един огнен снаряд, този път към предната врата на самия дом. Но заклинанието се разпадна на дим непосредствено пред нея. Магьосникът се навъси. Този път той изстреля леден къс към един от прозорците. Отново се случи същото: леденото острие се превърна във вода, която се стече по перваза.

— Домът е защитен със силни заклинания — каза магьосникът. — Изглежда сега е ваш ред. Забавлявайте се!

Зенке пое първи.

— Лудак — промърмори Хаерн.

Тарлак ги проследи с поглед и отправи молитва към бога. Искаше му се да им помогне, но заклинанията го бяха изтощили значително. Нуждаеше се от почивка, за да възстанови силите си.

Все пак той не можа да се сдържи и се приближи до портите, за да огледа делото си и прецени силата на експлозията.

— Ставам по-добър — промърмори той.

— Тарлак Есхатон?

Магьосникът се обърна. Огромният мъж с боядисаното лице се приближаваше по улицата.

— Много се радвам, че се срещаме отново. Особено когато съм с отпушена уста.

Призрака посочи към имението.

— Стражителя вътре ли е?

— Да — отвърна Тарлак. Той бе застанал насред портата. — Но в момента е зает, така че ще трябва да изчакаш до сутринта, за да разчистиш неразбирателството си с него.

— Не става дума за неразбирателство, а за пари — рече Призрака и продължи да се приближава.

Тарлак щракна с пръсти. Между тях прескочи искра.

— Не се приближавай — предупреди той. Призрака само се изсмя. — Както искаш. Не можеш да кажеш, че не съм те предупредил.

Магьосникът плесна с ръце. Около него с рев изникна огнена дъга, разсякла въздуха към противника. Другият отскочи назад и се хвърли на земята, за да избегне пламъците. Тарлак не му остави време да се опомни, а веднага запрати ново заклинание. Този път към Призрака полетяха едри късове лед. Тъмнокожият се търколи встрани. Само една от ледените стрели го уцели и разкъса кожата му. Върху едрото му туловище подобна рана изглеждаше като драскотина.

— Още колко дълго? — изрева Призрака и отново скочи на крака. Тарлак се постара да не нарушава съсредоточението си, но знаеше какво има предвид другият. Колко дълго щеше да издържи да заклинава? Колко оставаше, докато енергията му изчезне и вместо поредно заклинание от пръстите му изскочеше единствено облаче дим?

Предвид главоболието му този момент не беше далеч.

Ново движение на ръцете му издигна пред него стена от дим и огън. Мечовете на Призрака се врязаха в нея, но самият той успя да спре в последния момент. Тарлак се навъси. Той се бе надявал да улови противника си по време на засилването му. Как можеше подобен гигант да се движи толкова бързо?