Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Не успя да вземе решение, сенките над нея се раздвижиха. От ъгъла изскочи Зуса. Плащът й се отгърна като пашкул.

Стражителя не отстъпи пред неочакваната поява, а се хвърли в атака. Алиса скочи встрани. Едва впоследствие осъзна, че бе сторила точно това, което той бе искал — беше се отдалечила от вратата. Останала на колене, тя наблюдаваше сблъсъка. Оръжията на Стражителя бяха по-дълги от кинжалите на Зуса, но Алиса знаеше, че това е без значение. Тя бе гледала как безликата надвива тъмен паладин сред водите на река. Бе я гледала как се хвърля сред тълпа наемници, за да донесе главата на млад негодник.

Но никога не бе виждала подобно сражение.

Мечове и кинжали се сблъскваха в постоянно ехтене на метал, което малкото помещение усилваше с болезнено ехо.

Макар движенията на Стражителя да оставаха почти неразличими в бързината си, Зуса не се затрудняваше да отблъсне нито един удар. Тялото й се извиваше по начин, постижим единствено за течни кости, чиято форма е определяна от мисълта. Погледът на Алиса не можеше да я проследи. Отново и отново тя потръпваше при някой замах на меч, прелетял съвсем близо до тялото. Но очакваната кръв не бликваше.

— Алиса! — изкрещя някой пред стаята. Нещо удари по вратата, най-вероятно паникьосан юмрук.

— Изпрати войниците! — кресна тя в отговор, откъсната от унеса. Последва нов удар по вратата, но той не постигна нищо. Ключалката на вратата й бе масивна, проектирана да издържа на значителен натиск. Как й се искаше да бе оставила отключено.

Стражителя отскочи встрани, за да избегне ударите на Зуса, а после се завъртя, скрил тялото си зад плаща. Сред вихрещия се плат проблясваха мечовете, които се стрелваха като змии. Зуса се оттегли, внимавайки да остане между него и Алиса. За момент лейди Гемкрофт си помисли, че тази тактика щеше да успее. Ако приятелката й успееше да го задържи до появата на войниците, нападателят щеше да избяга.

Но тогава Зуса извика и по килима пръсна кръв. Сърцето на Алиса се сви.

Безликата продължи да се сражава, без да обръща внимание на просмукващата се сред ивиците й червенина. Дали раната действително не беше сериозна? За няколко проточили се мига изглеждаше така. Зуса премина в атака. Цялата й снага се превърна в оръжие, чийто обсег надхвърляше дори остриетата на мечовете. Този път Стражителя отстъпи назад и се зае да изблъсква всеки от насочените към него удари. Бързината на движенията и на двамата бе удивителна.

В един момент четирите оръжия се преплетоха в мълниеносна последователност, която можеше да бъде описана единствено като смъртоносен танц. Те се движеха все по-бързо и по-бързо, трясъкът на метал също се ускори. Никой от двамата не възнамеряваше да отстъпва. Алиса се улови, че се е вкопчила в килима от напрежение. В мига, в който зърнеше нов изблик на кръв, тя щеше да се втурне към вратата, без значение от рисковете.

Тогава тя видя болката върху лицето на Зуса. Кракът на Стражителя се вряза в брадичката на жената. Полетялото острие посече ръката й.

Безликата изтърва единия от кинжалите си. Само едно оръжие не й беше достатъчно, за да удържа натиска на противника си.

А той нападна ожесточено. Нов удар отвори рана в крака й. Алиса разбра единствено по рукналата кръв — дори не бе успяла да види замаха. Пестници и колене блъснаха Зуса, която започна да отстъпва под тях… да отстъпва далеч от вратата.

Тя жертваше живота си, за да позволи на Алиса да избяга.

Стражителя я изрита отново, този път в гърлото. Докато жената падаше, той се хвърли към нея и притисна върха на единия меч до сърцето й. Другата му ръка плени оставащия кинжал. С тежестта си той я притисна към земята.

— Защо ме преследваш? — попита той. Въпросът се стори странен на Алиса, но тя не се осмели да се замисля. Нямаше да позволи Зуса да умре напразно. Провалът на безликата означаваше, че и със самата Алиса е свършено. От другата страна на вратата вече долитаха гласове, но струпалите се отвън още не бяха започнали да разбиват.

Поне със смъртта си Алиса щеше да постигне нещо. Поне щеше да възнагради приятелката си за верността й.

— Спри! — побърза да изпищи Алиса, преди да е изгубила смелостта си. — Убий мен, но пощади нея!

Стражителя я погледна само за момент, дори и в подобно състояние Зуса оставаше опасна.

— Защо? — попита той. — Защо си склонна да захвърлиш живота си? Аз ти предоставих шанс да сложиш край на всичко това! Нима заради суетност би предпочела да умреш, отколкото да приемеш помощта на човек като мен? Цял Велдарен страда. Аз ти предоставям шанс да го спасиш.