Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Мозъкът му прехвърляше списъка с цели. Вече се бе погрижил за една от гилдиите, така че трябваше да се погрижи за член на Трифектата. От това, което бе чул, засиленото присъствие на наемници се дължеше само на един от тримата първенци. За да има шанс за мир, Алиса Гемкрофт трябваше да умре на свой ред.

Усамотението на Алиса, в което тя бе подирила спасение от досадните си роднини, бе прекъснато от Зуса, пристигнала с писмо в ръка.

— Той идва — рече безликата, докато й подаваше пергамента. — Мъжът, който е убил сина ти, иска да приемеш условията му, иначе ще те убие.

Гемкрофт стисна писмото, без да го чете. Подписът в долната му част й бе достатъчен.

— Този наглец убива Натаниел, а после смее да отправя искания?

— Той ще се появи тази нощ — продължи Зуса. — И е много опитен. Може да изпълни обещанието си.

— Нека дойде — каза Алиса. — Ти ще ме защитиш. Той не може да избяга от теб, не и тук. Това е моят дом, където той ще бъде нашественик. Поверявам ти живота си, Зуса. Не ме разочаровай.

— Условията не са чак толкова несправедливи — настоя безликата. — Бертрам би те посъветвал да се съгласиш.

— Не ме интересува. Нека Стражителя дойде. Тази нощ той ще умре.

Денят бе протекъл бавно. Алиса бе ставала все по-несклонна да търпи роднините, останали тук след погребението — стените на имението предлагаха много по-голяма безопасност. В един момент Бертрам изникна, за да обсъжда сватбата, но Алиса го прогони. Тя прояви грубост дори и към Артър, който й донесе чиния с храна и чаша вино.

— Цял ден не си хапнала нищо — каза той. — Ще се почувстваш по-добре. Има неща, които трябва да обсъдим.

Понеже се опасяваше, че той ще повдигне темата за брака или, да пазят боговете, щеше да й предложи, стиснал чиния с варени картофи и зеле, Алиса му каза да се маха.

Докато се оттегляше, Хардфилд изгуби част от загрижеността си.

— Вече не ти остава време да се правиш на момиченце — заяви той, преди да затръшне вратата. — Незрялото ти поведение продължи прекалено дълго.

— Също като твоята натрапчивост! — изкрещя Алиса и хвърли чашата, която Артър бе оставил.

Искаше й се да поговори със Зуса, но последната бе изчезнала. Беше обещала, че ще остане наблизо.

— Ако знаеш къде съм, може да издадеш присъствието ми — бе заявила безликата. — Трябва да ми се довериш. Сенките ще крият само мен.

Нощта най-сетне бе настъпила. Този път улиците не бяха осветени от огньове и насечени от прибягващи силуети. Създаваше се впечатлението, че градът изчаква нещо.

Бертрам й бе казал, че заради постъпката си тя трябва да очаква страховит отговор от страна на гилдиите. Но до този момент не бе изникнал никакъв ответ. А може би Стражителя представляваше именно това.

За четвърти път тя провери ключалката на стаята си.

Тъй като нервността не й позволяваше да прави нещо, тя приседна на леглото и затвори очи. Искаше й се да може да заспи. Такава безболезнена смърт определено би била за предпочитане.

Част от нея очакваше именно това да се случи, но друга част бе отвратена от слабостта, накарала я да си мисли подобно нещо. Алиса Гемкрофт трябваше да проявява много по-голяма решителност. Но точно сега тя се чувстваше толкова уморена… Отговорността я бе обгърнала като верига, която неспирно я притегляше надолу, към пълна с изтощение пропаст. На дъното на тази яма, в която нямаше място за чувства, я чакаше Артър.

Пукотът на строшено стъкло я сепна. Сърцето й подскочи. Всички мисли за приемането на гибел изчезнаха в мига, в който заплахата действително се появи.

Пред прозореца й стоеше мъж, вкопчен във въже. Ударът на ботуша му бе хвърлил паяжина от пукнатини върху стъклото. Тя го видя да се залюлява и да нанася втори ритник. Този път прозорецът отстъпи пред засилката му. Сред проблясъка на отломки и кинжали вътре влетя Стражителя.

Алиса отскочи от другата страна на леглото и се стрелна към вратата. Над главата й полетя кинжал, който досегна няколко косъма в полета си, преди да се забие във вратата. Паникьосана, жената се обърна с лице към нападателя си.

— Алиса Гемкрофт — каза мъжът и се поклони. Изпълнен от него, жестът изглеждаше комичен и дързък. — Дойдох да получа отговор. За твое добро се надявам, че той ще бъде различен от последния, който получих.

За момент тя си помисли да излъже. Или просто да се обърне, да отключи и да се затича, надявайки се, че ще успее да надбяга нападателя си, макар да осъзнаваше, че това далеч не е така. Тя щеше да умре с кинжал в гърба или с разсечен врат. Нападателят продължаваше да пристъпва към нея, а Алиса продължаваше да поддържа разстоянието между тях. Докато не осъзна, че той я отвежда далеч от вратата. Ако искаше да побегне, трябваше да го стори още сега. Или да се предаде.